Най-късият ден

Е

 дин зимен ден, когато фъртуните фъртунстваха, снеговете снеговаляха, а зимното слънце се мъчеше да пробие дупка в дебелите сиви облаци, Двадесет и вторият ден на месец декември седна на един пън и започна да брои братята си. Брои, брои, брои… излезе, че са точно триста шестдесет и четири, а като прибави и себе си – станаха триста шестдесет и пет дни.
 – Ех! – въздъхна тъжно Двадесет и втори декември – Аз съм най-късият ден от всички! Толкова къс, че едва се съмнало и хайде пак се мръкнало! Хората не могат да си свършат работата, децата не могат да се наиграят. Тъкмо излязат на пързалките, пристига сестра ми – Най-дългата нощ и те трябва отново да се прибират в къщи!
 Най-краткият ден се замисли:
 – Какво като съм късичък? Сигурно и аз мога да свърша нещо полезно и добро!
 Хоп! Хоп! – пристигна една чудесна мисъл и кацна на челото му. Той се зарадва:
 – Времето ми ще стигне да скова една шейна! Ще я подаря на дядо Коледа, за да пътува с нея!
 Речено-сторено. Черта, мери, ряза, дялка, стърга, чука, кова, рендосва, белосва… Готово!
 Насред поляната се появи една прекрасна вълшебно-възхитителна шейничка. Най-краткият ден я затегли към къщата на дядо Коледа. Бърза,
бърза, но… притъмня, принощя и ето, че сестра му – Най-дългата нощ долетя.
 Най-краткият ден се разплака:
 – Пак не можах да довърша работата си!
 – Не се тревожи, братленце! – утеши го сестра му – Аз ще ти помогна.
 Тя свирна с уста и силен вятър изфуча към гората. В отговор на нейния зов, от там излязоха четири грациозни елена с корони от богато разклонени рога. Най-дългата нощ ги впрегна в шейната и сама се качи в нея.
 – Обещавам ти, че твоята шейничка ще стигне при дядо Коледа навреме! – каза тя на братчето си и подкара елените.
 През цялата нощ еленовият впряг не спря нито за миг и когато се зазори, шейната пристигна пред чудния Коледен дворец. Посрещна ги Двадесет и трети декември. Той беше портиер и отвори зарадвано голямата парадна врата.
 -Добре дошла, сестро! – каза той – Чакам те с нетърпение, защото след Най-дългата нощ всеки следващ ден става все по-голям!
 -Така е! – съгласи се Най-дългата нощ – Аз пък съм доволна, че времето ми стигна, за да свърша работата. Моля те, предай на дядо Коледа подаръка: вълшебна шейна от брат ми  Най-късият ден, а от мене – еленов впряг!
 Двадесет и трети декември протегна ръце, за да поеме подаръка, а Най-дългата нощ се стопи в светлината му.
 Дядо Коледа се зарадва много на подаръка. Той веднага нареди на помощниците си да натоварят шейната с коледните подаръци и се приготви за път. Кочияш стана Двадесет и четвърти декември. Поеха по пътища и пъртини; пътуваха през градове и села, спираха пред всяка врата, отиваха при всички, които ги очакваха, носеха радостни усмивки, весели изненади, чакани и нечакани подаръци…Подаряваха, подаряваха, подаряваха…
 Както си пътуваха насам-натам, дядо Коледа забеляза, че кочияшът нещо се цупи, нещо се мръщи и го попита:
 – Какво те мъчи, приятелю?
 Двадесет и четвърти декември измърмори:
 – Кажи ми, дядо, защо зимните дни са къси, а зимните нощи – дълги?
 Дядо Коледа го погали по щръкналите коси от ледени висулки и каза:
 – През зимата слънцето се прибира по-рано. Иска по време на дългите нощи, семенцата на посевите да се наспят добре и да съберат сила за растенето напролет. И освен това…. – засмя се закачливо дядо Коледа –  за да имам време, докато спят децата, да им раздам всичките си подаръци!

Автор: Юлия Момчилова
Тел: 927-96-25
 GSM: 0884 57 48 46