Дете на децата

Аз съм дете на децата –
рожба на детски ръце.
И съм сърдечен приятел –
нищо, че нямам сърце.
Казват,
че нямам, но тихо
нещо във мене тупти.
Вътре будилник ли скриха?
“Туп-туп-туп!” Чуй го и ти!
Пада от свода безбрежен
още сняг – пухкав и мек.
Мисля си: “Даже и снежен,
важно е да си човек!”