Зрънцата на ориза

Веднъж Настрадин Ходжа се скарал с настоятеля на манастира, в който живеел по онова време. Скоро след това от склада
изчезнал чувал с ориз. Настоятелят заповядал всички да се строят в двора на манастира. Когато всички се събрали, той казал, че в брадата на крадеца са се заплели зрънца ориз. "Това е стар начин да застави виновния неволно да се пипне по брадата" – помислил си истинският крадец и продължил да стои неподвижно.
Настрадин си помислил: "Настоятелят е готов на всичко, за да ми отмъсти. Той сигурно специално ми е посипал брадата с ориз" – и се опитал незабележимо да махне ориза.
В момента, в който пръстите му докоснали брадата, разбрал, че всички го гледат.
– Знаех си, че рано или късно той ще ме хване! – казал Настрадин.