За талантите

Веднъж човек, който отивал в друга страна, призовал робите си и им поверил имението си.
На един дал пет таланта, на друг два, на трети един – на всеки според силата му и тутакси тръгнал.
Получилият пет таланта отишъл, вложил ги в дейност и получил други пет таланта.
Точно по същия начин, получилият два таланта придобил още два.
Получилият един талант отишъл и го заровил в земята и скрил среброто на своя господар.
След време дошъл господарят на тези роби и поискал от тях отчет.
Приближил се получилият пет таланта, донесъл на господаря другите пет и казал: "Господарю! Пет таланта ми даде ти: ето, други пет таланта спечелих с тях!"
Господарят му отговорил: "Добре, добри и верни робе! В малкото ти ми беше верен, ще те поставя над мнозина: бъди в радост на твоя господар."
Приближил се и получилия два таланта и казал: "Господарю! Два таланта ми даде ти: ето, други два таланта спечелих с тях!"
Господарят му казал: "Добре, добри и верни робе! В малкото ти ми беше верен, ще те поставя и теб над мнозина: бъди в радост на твоя господар."
Приближил се получилия един талант и казал: "Господарю! Аз те познавах като жесток човек, жънещ, където не си посял, и събиращ, където не си разсипал.
И като се побоях, отидох и скрих твоя талант в земята. Ето това е твое."
Господарят му казал в отговор: "Лукави и лениви робе! Ти си знаел, че жъна, където не съм посял, и събирам, където не съм разсипал.
Затова е трябвало да предадеш среброто на моите търговци и като се върна, щях да си го получа с печалба. И така, вземете му таланта и го дайте на имащия десет таланта, тъй като на всеки имащ се дава и се множи, а на неимащия се отнема и това, което има.
А негодния роб хвърлете в тъмнината навън, там ще има плач и скърцане със зъби."