Върви напред

Живял някога един дървар, който бил много беден. Той едва свързвал двата края с парите, припечелени от продажбата на дърва, които носел в града от близката гора.
Веднъж санясин, минаващ наблизо, го видял, докато работи, и го посъветвал да влезе по-навътре в гората, с думите:
– Върви напред, върви напред!
Дърварят послушал съвета и навлязъл в гората, като вървял напред, докато не стигнал до едно сандалово дърво. Той много се зарадвал на тази находка, отсякъл дървото и като взел със себе си толкова, колкото мо-жел да носи, го продал на пазара на добра цена. След това се удивил защо добрият санясин не му казал, че в гората има сандалово дърво, а просто го посъветвал да върви напред.
На следващия ден, като стигнал до отсеченото дърво, той продължил напред и намерил медни залежи. Взел със себе си толкова мед, колкото можел да носи и като я продал на пазара, спечелил още повече пари. На друаия ден навлязъл още по-навътре в гората и се натъкнал на сребърни залежи. После намерил злато, след това – елмази и накрая се сдобил с голямо богатство.
Именно такова е положението на човека, който се стреми към истинското знание: ако не се спре в своето движение, след като е постигнал някакви свръхестествени сили, то в края на краищата ще намери богатството на вечното знание и истина.