То трябва да бъде само осъзнато

Във времето на Махавира живял един цар завоевател. Той познавал само Войната и успял да завоюва Всичко, което било достойно за завоюване, и станал най-богатият човек в страната. И ето че някой му казал – всички владения на света не струват нищо, ако не е завоювано вътрешното царство. "Ако не достигнете дхяна, самадхи, ако не достигнете вътрешен екстаз, всичко ще е безполезно."
Царят попитал: "Къде мога да получа това царство? Само ми покажете мястото. Аз ще го завоювам."
Казали му: "Тъкмо сега близо до гората е спрял Махавира. Идете при него. Той вече го е постигнал." И царят заедно с армията си се отправил към гората.
Той я обградил, после се приближил към Махавира и казал: "Дошъл съм да завоювам царството, което ти вече си постигнал, царството на вътрешния екстаз."
Махавира се разсмял. Той казал: "Желанието ви е добро. Но е видно, че вие изобщо не осъзнавате това, за което питате. То не може да бъде завоювано от вас. Аз го имам тук, но не мога да ви го дам. И вие не можете да го завоювате."
Царят казал: "Не се безпокой за това. Само ми покажи къде е. Още не съм се сблъсквал с нещо, което не може да бъде завоювано."
Махавира почувствал в сърцето си дълбоко състрадание към този човек и казал: "Направете следното. Не е необходимо да идвате при мен. В собствената ви столица има един беден човек, може би той ще поиска да се спазари с вас. Той също го е постигнал. Идете при него."
Царят никога не бил чувал името на този беден чо¬век, но отишъл при него. Той действително бил просяк, но със същата светлина в очите, както Махавира, и със същия аромат наоколо, със същата невинност. Беднякът седял под едно дърво. Царят казал: "Ти си част от моето царство. Дай ми всичко, което си постигнал! Готов съм да ти дам в замяна каквото поискаш. Даже царството си. Но ми донеси, дай ми своето самадхи."
Човекът се разсмял: "Мога да ви дам живота си. Той е във вашите ръце, но не мога да ви дам самадхи. Не че не искам да ви го дам, но самата природа на самадхи е такава, че то не може да се даде. Трябва да го заработите."
Царят казал: "Но аз никога нищо не съм заработвал. Аз съм завоевател. Аз завоювам всичко, от което се нуждая. Аз съм воин."
"Но нито вашият меч, нито армията ви ще ви помогнат – казал просякът. – Тук всеки върви сам. Та нали това е път навътре, вие трябва да вървите към собствения си център. Самадхи не може да бъде дадено, тъй като вие вече го имате. То трябва само да бъде осъзнато, открито.”