Стършелът и паякът

Веднъж, докато седял в градината, Давид видял как стършел поглъща паяк.
– Какъв е порокът на тези твои твари, Господи? – казал той. – Стършелът разваля медените пити, а самият той не произвежда нищо полезно. Паякът цяла година тъче, а няма с какво да се облече.
– Давид! – отговорил Творецът. – Ти издевателстваш над творенията ми? Ще дойде време, и ти ще се нуждаеш от тях.
Спасявайки се, преследван от Саул, Давид се скрил в пещера. Господ изпратил паяка и той закрил с паяжина входа на пещерата. Дошъл Саул, гледа: входът е закрит с паяжина.
И си тръгнал, без да влезе в пещерата.
Като излязъл от убежището си и видял каква е работата, Давид бил готов да разцелува паяка.
– Благословен е този, който те е създал – казал той.
-Благословен бъди и ти!
След този случай Давид узнал, че Саул се е разположил на хълма Ехела и отишъл на това място. Саул спял в шатрата си. До нея лежал Авенир, военачалник на Саул. Авенир бил с исполински ръст и тялото му заемало Цялото пространство по дължина на шатрата, така че злавата му била до единия вход на шатрата, а краката се простирали до противоположния. Когато дошьл Давид, Авенир лежал със сгънати в колената крака и Давид пропълзял под колената му, но в момента, когато Давид с копието на Саул и със съда с вода се канел да си Тръгне, Авенир изведнъж започнал да изпъва краката си като две гигантски цепеници, спускайки ги над Давид.
Обърнал се Давид към Господ:
– Боже мой! Боже мой! Защо ме остави?
Насочил Господ стършела към Авенир. Ужилен от стършела, исполинът отново свил крака и Давид успял спокойно да излезе от шатрата.
И възпял Давид хвала на Господа.