Стопанинът на дома

Царството небесно е подобно на стопанина на дома, който е излязъл рано сутринта да наеме работници за лозето си и след като се е договорил с тях за по динария на ден, ги е изпратил на лозето си.
Като излязъл към три часа, той видял други, стоящи на тържището без работа, и им казал: "Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото следва." Те отишли.
Пак излязъл около шестия и деветия час и направил същото.
Накрая, като излязъл около единадесетия час, намерил други, които стояли без работа и им казал: "Защо стоите тук цял ден без работа?"
Те му отговорили: "Никой не ни е наел." Той им казал: "Идете и вие на моето лозе и ще получите, каквото следва."
Когато настъпила вечерта, собственикът на лозето казал на своя управител: "Извикай работниците и им плати, като започнеш от последните към първите."
И дошлите около единадесетия час получили по динария.
Дошлите първи си мислели, че ще получат повече, но получили също по динария.
И започнали да роптаят срещу господаря на дома.
Казвали: "Последните работиха един час и ти ги изравни с нас, които понесохме тежестта на деня и зноя. А той отговорил на един от тях: "Приятелю! Аз не те обиждам. Не се ли договори ти с мен за динария? Вземи си своето и си върви. Аз искам да дам на този, последния, същото, което и на теб. Нима не съм властен В своето да правя това, което искам? Или окото ти завижда, защото съм добър?"
Така последните ще станат първи и първите последни. Защото много са призованите, но малко са избрани¬те.