Стопанинът и гостите

Учителят е подобен на стопанин на дома. Неговите гости са тези, които се опитват да изучават Пътя. Тези хора никога преди това не са били в дома и зле си представят какво представлява той. Но домът, независимо от това, съществува.
Когато гостите влизат в дома и виждат мястото, предназначено за сядане, те питат какво е това. Отговарят им: "Това е място, където ние седим." Гостите сядат на столовете, без да разбират докрай предназначението на столовете.
Стопанинът развлича гостите, но те продължават да задават въпроси – твърде неуместни. Стопанинът като гостоприемен човек не ги упреква. Гостите искат да знаят например къде и кога ще ядат. Те не могат да разберат това, че никой от тях няма да бъде лишен от внимание, че освен стопанина в къщата има и други хора, които в този момент им приготвят храна, че има и друга стая, където ще ги сложат да седнат и ще им дадат храна.
Тъй като гостите не виждат нито храната, нито приготвянето й, те се смущават, възможно е даже да изпитват съмнения и като цяло се чувстват неловко.
Добрият стопанин, разбиращ състоянието на гостите си, трябва да ги успокои, за да не им попречи нищо в уречения час да се насладят на трапезата.
Сред гостите има и по-съобразителни хора, които по-бързо от другарите си долавят връзките между нещата в дома – те могат да дадат на последните надлежно обяснение. Междувременно стопанинът отговаря на въпросите на гостите в съответствие със способностите на всеки от тях да възприема единството на функциите в дома.
Самото съществуване на дома не е достатъчно. Домът трябва да се приготви за приемането на гостите и присъствието на стопанина в него е необходимо. Някой трябва добросъвестно да изпълнява ролята на стопанин, така че гостуващите да се чувстват непринудено. Нали стопанинът носи отговорност за тях. В началото много от тях не разбират, че са гости, или по-скоро им е неизвестно самото понятие "гост", т.е. какво се изисква от тях в тази им роля и какво може да им даде това.
Опитният гост, който вече знае за домовете и за гостоприемството, се чувства свободно и по този начин започва по-добре да разбира какво представлява домът и много страни от живота в него. Докато гостът още се опитва да постигне същността на дома и да запомни правилата на етикета, вниманието му е твърде погълнато от тези фактори, за да може да забележи, да кажем, красотата, ценността или предназначението на мебелите.