Сила

Гуни Бо се прославил със своята сила сред владетелите. Танци Гун разказал за него на чуждоземния цар Сюинван. Царят приготвил дарове, за да го покани, и Гуни Бо се явил. При вида на немощната му фигура в сърцето на Сюинван се зародило подозрение.
– Каква е твоята сила? – попитал той със съмнение.
– Силата на вашия слуга ще стигне едва за да счупи крака на пролетен скакалец или да пречупи крилото на есенна цикада.
– Силата на много богатири е достатъчна, за да разкъсат кожа на носорог или да изтеглят за опашките девет бивола! – Възкликнал в гнева си владетелят.
– А аз при това съм огорчен от слабостта им. Как си могъл да се прославиш със силата си навсякъде под небето, ако си способен само да счупиш крака на пролетен скакалец и да пречупиш крилото на есенна цикада?
– Добре! – с дълбока въздишка казал Гуни Бо и се отдалечил от постелката. – На въпроса на царя аз, вашия слуга ще се осмеля да кажа истината. Вашият слуга беше учен от наставник от планината Шан. Той няма равен по сила под небето. Но никой от шестимата му родственици не знаеше за това, защото той никога не прибягваше до сила. Аз, вашият слуга, му услужих, рискувайки живота си, и тогава той ме просвети в следното: "Всички искат да съзрат невидимото – гледай това. което другите не гледат. Всички искат да овладеят недостъпното – заеми се с това, с което никой не се занимава.
Затова този, който се учи да вижда, започва от купчината съчки; този, който се учи за слуша – от удара на камбаната. Та нали това, което е лесно вътре в теб, не е трудно и извън теб. Ако не срещнеш външни трудности, тогава и славата ти няма да излезе извън пределите на семейството ти."
Сега моята слава, на вашия слуга, е достигнала повелителя. Значи аз, вашият слуга, съм нарушил завета на учителя и съм проявил способностите си. Вярно е, че моята слава, на вашия слуга, не е в това, как да се злоупотребява със силата, а в това, как да използваме своята сила. Нима това не е по-добре от злоупотребата сьс своята сила?