Никога не съм повтарял два пъти една грешка

Буда станал просветен. Той ходел от село на село. Било горещо лято. Вървял по брега, следите му прониквали в пясъка, който ги пазел в мълчание.
Случило се така, че един велик астролог завършил обучението си в Каши – цитаделата на тайните знания на великото индуско изкуство, и се прибирал у дома. Той бил изкусен в предсказването. И ето че като се прибирал, видял следи в пясъка. Съгласно книгите и неговите познания те трябвало да принадлежат на Вселенския владика Чакравартин. „Но защо му е на Чакравартин да ходи в някакво си бедно селце, при това бос?!“ В пясъка обаче се били съхранили всички знаци, които все едно казвали: „Или твоята наука нищо не разбира, или ти си глупак: гледаш, но не виждаш!“
„Не, аз не мога просто така да си отида, аз непременно трябва да намеря този човек. Може би просто по волята на случая Господарят на случая е дошъл тук!“
Той тръгнал по следите. А Буда вече седял под едно дърво. Астрологът се приближил до Буда и бил озадачен, както никога преди! Видял цар, който изглеждал като просяк. С цялото си същество този човек бил цар! Но под дървото седял просяк в дрипави парцали.
Затова астрологът казал: „О, моля те най-преклонно, разсей съмненията ми. Ти пося смут в сърцето ми. Петнадесет години от живота си прекарах в Каши, петнадесет години изучавах тайните на предсказанията. Но сега, когато съм коронясай със званието „знаещ всички тайни“, ти разруши покоя ми, увереността ми в моята наука. Само ми отговори: ти просяк ли си, или си Чакравартин, царят на Вселената, владетел на всичко явно? В твоя отговор е моят живот. Ако си просяк, ще изхвърля Всичките си книги в реката, по брега на която си минал, а аз самият ще се наема като последен слуга на някого, тъй като съм пропилял живота си напразно. Но ако ти наистина си Чакравартин – не крий от мен, о Велики!“
Буда отворил очи и казал: „Твоето удивление и объркване е естествено, но просто ти си се натъкнал на един от десетки хиляди. Що се отнася до останалите девет хиляди деветстотин деветдесет и девет, твоите книги винаги ще бъдат верни и неоспорими. И само по отношение на последния, твоите книги са неприложими. Но ти не трябва да се разстройваш напразно: ти няма да срещнеш повече такъв, затова не хвърляй прибързано книгите си в реката.“
Астрологът попитал: „Но в какво се крие тайната ти? Как си станал непредсказуем?!“
Буда отговорил: „Просто бях внимателен. Никога не съм повтарял една грешка два пъти. Аз вече не съм машина – аз станах човек, затова не можеш да ме предскажеш. Следващия момент не е известен нито на теб, нито на мен – абсолютно неизвестен е. И никой не знае какво ще се случи.“