Посланици от Китай

Веднъж китайският император изпратил посланици при Хаким Санаи. Поначало Санаи отказал да сподели своята мъдрост. След дълги обсъждания обаче той се съгласил да представи някои учения. Изпратил и запечатано писмо на императора. То съдържало обяснението на тези учения.
Ученията се състояли от дванайсет твърдения, шест сопи, три бродирани тюбетейки и един гравиран камък. Императорът предал предметите на своите учени, като им дал три години, за да изследват посланието.
Когато срокът наближил, станало ясно, че по този въпрос учените са написали книги, критикувайки се един друг, основали са секти и школи за тълкуване и са намерили най-разнообразно приложение на тези странности – от предмети за украса до средства за гадаене, от обекти на поклонение до оръдия за телесно наказание.
Императорът прочел писмото на Хаким. В него се описвали всички събития. След това било разкрито истинското предназначение на тези предмети и твърдения. Накрая се казвало: "Но тъй като информацията за истинското значение на тези предмети е била предадена и не е получена, то аудиторията не е подготвена за тях. Следователно задължително ги използва неправилно: предаването плюс съгласието не са равни на разбиране.
По този начин това писмо представлява отговор на първоначалния въпрос – защо изглеждаше така, все едно се съпротивлявам да предам моите тайни на най-учените хора на земята. Аз не се съпротивлявах – аз бях неспособен."