От живота на моята жена

Случило се така, че в еврейската общност умирал светец. Той бил беден човек, но много богат – богат със своето битие. Бил мистик и цялата общност била озадачена. Извикали всякакви лекари, но нищо не можело да се направи. Смъртта се приближавала всеки миг Все по-близо и по-близо. Тогава всички евреи се събрали да се помолят. Но и това не помогнало.
Тогава равинът казал: "Сега можем да направим само едно. И Бог няма да ни помогне, ако не го направим. Ние трябва да споделим живота си, затова пожертвайте няколко дни, няколко години от вашия живот за умиращия светец."
И така, всички излезли напред – всички го обичали. Един човек казал: "Една година", друг казал: "Пет години." Някой казал: "Месец." Четвърти: "Един ден." Един търговец казал: "Една минута." Но даже това – даже това не е малко, не е дреболия.
Тогава Настрадин Ходжа, който също бил там, излязъл напред. Той не бил евреин, но също обичал този мистик. И казал: "Двадесет години…"
Никой не можел да повярва. Един евреин, който седял точно зад него, го докоснал и казал: "Какво правиш? Ти си полудял! Какво имаш предвид? Ти си луд!"
Настрадин отговорил: "…от живота на моята жена!"