Омръзна ми

Веднъж на Настрадин Ходжа се присънило, че е в рая. Наоколо красота! Тиха долина, птиците пеят, слънцето изгрява – а той е сам под едно дърво. Вярно че скоро започнал да усеща глад, а наоколо – ни душа! Райска самота! Никой не пречи! Само че скоро съвсем му омръзнало и извикал: "Ей! Уважаеми! Има ли някой тук?!" И му се явил много красив човек, който му казал: "На твоите услуги съм, нека да бъда слуга за теб! Каквото и да заповядаш – всичко ще изпълня!"
Настрадин като за начало помолил за храна и за миг я получил. Каквото и да поискал – всичко наистина се осъществявало веднага! Вече се нахранил, напил, наспал! Какво още да си поиска? Поискал красива жена и на мига му доставили небесна дева. И легло с лебедов пух.
Така продължавало няколко дни. Но дълго много хубаво – вече не е хубаво! Всичко било твърде прекрасно и твърде по много. Ходжа не можел да изтърпи повече. Започнал да желае някакво нещастие. Приискало му се напрежение, труд, тъй като цял живот не бил оставал без работа, без нещо, заради което хората се безпокоят. Всичко било непоносимо блажено.
Тогава извикал онзи, който изпълнявал желанията му, и му казал: "Не! Стига! Това вече е прекалено! Иска ми се някаква работа. Знаеш ли, страшно ми омръзна да стоя просто така с празни ръце."
И този, който всичко изпълнявал, му отговорил: "Мога да направя всичко, освен това: тук е невъзможна каквато и да било работа. Готов съм да дам всичко, каквото пожелае душата ти. А и за какво ти е работа?"
Настрадин Ходжа казал: "Омръзна ми! Разбираш ли?! Омръзна ми! По-добре ме спуснете в ада, ако тук няма никаква работа!"
Този, който всичко изпълнявал, се смял до изнемога и накрая казал: "А ти къде мислиш, че се намираш?"