Обителта на истината

Някога живели двама мъдреци. Единият от тях се заблуждавал, но много хора вярвали, че той е велик човек. Вторият бил истинска съкровищница на висшето знание. Много хора вярвали и в него.
В резултат на стихийно бедствие и двамата мъдреци, заедно с последователите си се изправили пред съда на ангелите, които определят по-нататъшното местонахождение на човешките души.
Ангелите разпитали всеки. След това обявили, че последователите на първия мъдрец ще отидат с него в ада, а обществото на втория ще го съпроводи в рая.
Мъдреците и всички събрани души били в недоумение. Те попитали ангелите: "На какво основание е изнесено такова решение?"
Ангелите отговорили: "И двамата мъдреци и учениците им са вярващи. Но първият, въобразявайки си, че вярва в нещо висше, в действителност е вярвал само в себе си. Последователите му не биха били негови ученици, ако са нямали вътрешно желание да се прекланят пред него. Вторият мъдрец е вярвал само в истината. Неговите последователи са били свързани с него само защото вътрешно са търсили не него, а истината.
Съществуването след смъртта не е нищо друго, освен обитаване на истината. Ако законите й бяха установени от хората, историята щеше да е друга. Но това е реалността, а не теорията, затова нашето решение е неизбежно."