Надежда

Настрадин Ходжа бил безработен много-много години, защото искал да бъде актьор, но не притежавал талант. Въпреки това всеки ден той ходел при агента. С надежда чукал на вратата, влизал в кантората и питал:
– Нещо да се е случило? Записан ли съм някъде? Агентът винаги отговарял едно и също:
– Нищо не мога да направя, няма никаква възможност. Минавали дни, седмици, минали години и чукането на Настрадин станало обичайно. Независимо от сезона, от времето – добро или лошо – агентът бил сигурен в едно: Ходжа ще дойде. И Ходжа пак питал с надежда, и агентът пак повтарял едно и също:
– Настрадин, нищо не мога да направя, няма никаква възможност.
Веднъж се раздало друго почукване, малко печално, и като влязъл Ходжа, агентът бил учуден от опечаления му вид. Настрадин казал:
– Слушай, две седмици не ме записвай никъде, защото ще бъда в отпуска.