Мълчание

Минавал веднъж Буда през едно село. Събрали се няколко човека – негови противници, и започнали разгорещено и злобно да обиждат Буда. Той слушал мълчаливо и много спокойно. Заради това спокойствие онези се почувствали някак неудобно. Появило се неловко усещане: те обиждат човека, а той слуша думите им, все едно са музика. Тук нещо не е наред.
Един от тях се обърнал към Буда: "Какво става? Ти какво, не разбираш ли какво говорим?" "Именно, когато има разбиране, е възможно такова дълбоко мълчание – отговорил Буда. – Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил отгоре ви. Тогава нямаше разбиране. Сега разбирам. И заради вашата глупост няма да наказвам себе си. Това, дали ще ме оскърбявате, или не, си е Ваш избор, но да приемам Вашите оскърбления или не – това е моята свобода. Вие не можете да ми ги наложите. Аз просто се отказВам от тях; те не струват. Можете да си ги Вземете. Аз отказвам да ги приема."