Мравката и водното конче

Мравката гледала сочния нектар, когато изведнъж върху цветчето се хвърлило водно конче, опитало нектара и отлетяло, след това се върнало, и пак започнало да смучи от цвета.
– И как живееш без работа и без всякакъв план? – казала мравката. – Ако нямаш реална нито относителна цел, какво е основното направление на твоя живот и какъв ще е краят му?
Водното конче отговорило:
-Аз съм щастливо и най-много от всичко обичам удоволствията. Това е и моят живот и моята цел. Моята цел е да нямам никакви цели. Ти можеш да си правиш каквито искаш планове, но не можеш да ме убедиш в това, че съм нещастно. На теб – твоя план, на мен – моя.
Мравката си помислила: "Това, което е очевидно за мен, е скрито за него. То явно не знае каква е участта на мравките. А аз знам каква е участта на водните кончета. На него – неговия план, на мен – моя."
И мравката запълзяла по пътя си, защото била направила всичко по силите си, за да предпази водното конче. След известно време пътищата им пак се кръстосали. Мравката пропълзяла в магазин за месо и като се нагласила под тезгяха, на който месарите секат месото, започнала търпеливо да чака своя пай. Изведнъж във въздуха се появило водното конче. Като видяло червеното месо, то започнало да се спуска към тезгяха. Но тъкмо кацнало, огромната секира на месаря се стоварила върху месото и разсякла водното конче на две.
Половината от тялото му се търкулнала надолу и паднала в краката на мравката. Като подхванала плячката, мравката я повлякла към дома си, като си мърморела под носа:
– Твоят план свърши, а моят продължава. "На теб – твоят план" повече не съществува, а на мен – моят започва нов цикъл. Наслаждението ти се струваше важно, но то е мимолетно. Ти живееше, за да ядеш, и в крайна сметка самото беше изядено. Когато те предупреждавах, ти реши, че съм мърморка.