Метал, дърво и тел

На един, който много години търсел истината, казали да отиде в пещера и да намери кладенец. "Попитай кладенеца какво е истината – посъветвали го, – и той ще ти я разкрие."
Като намерил кладенеца, търсачът му задал този фундаментален въпрос. От дълбините дошъл отговор: "Иди в селото и там, на кръстопътя, ще намериш това, което търсиш." Изпълнен с надежди и радостни предчувствия, човекът хукнал към селото и намерил на кръстопътя три, с нищо не отличаващи се, лавки. В едната търгували с парчета метал, в другата – с някакви дървенийки, а в третата – с тънка тел. Очевидно било, че всичко това няма никакво отношение към истината. Разочарованият търсач се върнал при кладенеца, за да поиска обяснение, но чул само: "Скоро ще разбереш." Той поискал да възрази, но в отговор звучало само ехото на собствените му възклицания. Сърдит, че са го измамили – а той именно това си и помислил, – търсачът продължил нататък в търсене на истината. Годините минавали, историята с кладенеца постепенно била забравена, когато в една лунна нощ, човекът чул
звуците на цитра. Музиката била прекрасна, изпълнява¬на с вдъхновение от велик майстор. Трогнат дълбоко, търсачът на истината почувствал, че е привлечен от свирещия на цитрата. Той гледал пръстите, танцуващи по струните, а след това започнал да разглежда самия инструмент. И тогава изведнъж възкликнал от радост: цитрата била направена именно от същите метални и дървени детайли, които той видял тогава в трите лавки без да придаде на това никакво значение. Накрая разбрал какво му е казал всъщност кладенецът. Вече ни е дадено всичко, което ни е нужно. Нашата задача е да съберем отдените елементи в едно и да го използваме по предназначение.