Колкото и да храниш вълка

Живял някога един вълк. Той бил разкъсал много овце и обърнал в смут и сълзи много хора.
Веднъж почувствал угризения на съвестта и започнал да се разкайва за своя живот. Решил да се промени и повече да не убива овце. За да бъде всичко по правилата, отишъл при свещеника и го помолил да отслужи благодарствен молебен. Свещеникът започнал службата а вълкът стоял в църквата и плачел. Службата била дълга. Вълкът бил убил много от овцете на свещеника, затова свещеникът с цялата сериозност се молел за това, вълкът да се промени. Изведнъж вълкът погледнал през прозореца и видял, че прибират овцете. Той започнал да пристъпва от крак на крак, а свещеникът продължавал да се моли и не му се виждало краят.
Вълкът не издържал и изръмжал:
-Приключвай, свещенико! Че ще приберат всичките овце и ще остана без вечеря!