Безметежен дух

По пътя към царството Чу на излизане от гората Конфуций видял Гърбавия, който ловял цикади толкова ловко, все едно ги събирал по земята.
– Нима си толкова изкусен? Или имаш Път? – попитал Конфуций.
– Има Път – отговорил Гърбавият. – В петата-шестата луна, когато настъпва времето за лов на цикади, аз слягам топчета на края на своята пръчка. Ако успея да сложа едно върху друго две топчета, значи няма да изпусна много цикади. Ако ми се удаде да сложа три топчета – ще изпусна една от десет, а ако успея да удържа
пет топчета, тогава ще хвана всичките без затруднения.
Аз стоя като стар пън, а ръцете си държа като сухи ни. И в целия огромен свят, сред цялото множество неща, мен ме занимават само крилатите цикади. Аз не гледам настрана и не бих заменил крилцата на цика-дите за всичките богатства на света. Мога ли да достигна желаното?
Конфуций се обърнал към учениците и казал: – Когато помислите са събрани в едно, духът е безметежно спокоен.