Карета

Брамините все не можели да разберат как се случва всичко на този свят. И им казали: "Идете в Курукшетру и служете там на децата. Те ще ви разкажат за това." Тогава те всички заедно отишли в Курукшетру и започнали да служат на децата…
Минала година и децата казали:
– Тези брамини наистина изкараха тук цяла година.
Хайде да им разкажем всичко.
И заедно с брамините те излезли на пътя, където насреща им с грохот се носела карета. Децата казали:
– Вижте! Какво е това? Брамините отговорили: 
-Това е карета.
– А как се движи тя?
– Както бягащият кон от Балха подскача, като надигаща се вълна, така подскача и тази карета с теглещите я впрегнати животни и Въртящите се колела. И както онзи кон цвили, когато срещне равен нему, така и тази карета се движи с грохот. И както онзи кон бяга насам-натам и лети напред, все едно се сдържа, все едно се удържа да не скочи, така и тази карета лети ту насам, ту натам, ту напред, все едно се сдържа, все едно се удържа да не скочи. И както онзи кон доставя до жилището му царя или царския слуга, така и тази карета доставя кочияша до дома му.
Вярно ли е? – попитали брамините.
– Вярно е.
И те последвали каретата по пътя й и вечерта стигнали до целта на нейното пътуване.
Когато кочияшът разпрегнал конете, избутал каретата настрани и си отишъл, тя се разпаднала.
– Видяхте ли? Как стана това?
Брамините казали:
– Както пада развързаният наръч дърва, така пада на земята и тази карета. Тя не се движи, не се търкаля и не върви.
– А какво си отиде от нея, защо тя стана такава? – попитали децата.
-Кочияшът.
-Така. Всъщност Атман – това е водачът на тялото, сетивата – конете, сухожилията – ремъците, костите – поводите, кръвта – маслото за смазване, действието – бичът, речта – скърцането на каретата, кожата – покривалото. И както тази карета, оставена без кочияш, не се движи и е безмълвна, така и тялото, изоставено от сведущия Атман не говори, не ходи, даже не диша – то гние, кучетата се събират около него, долитат враните, спускат се ястреби, става цел за чакалите.