Камъните и маслото

Веднъж при Буда дошъл един юноша. Той все плачел, плачел и не можел да се успокои. Буда го попитал:
– Какво има, младежо?
– Господарю, вчера умря баща ми.
– Какво да се прави? След като е умрял, от оплакване няма да възкръсне.
-Да, разбирам това, господарю. С оплакване не може да се помогне. Но аз дойдох при вас, господарю, с особена молба: моля ви направете нещо за моя покоен баща!
– Така ли? А какво мога да направя за покойния ти баща?
– Господарю, направете нещо. Вие сте толкова могъщ. Разбира се, че можете. Вижте, жреците, опрощаващи грехове, живеещи от милостиня, изпълняват всякакви обреди в помощ на умрелите. И в момента, в който на земята бъде изпълнен такъв обред, се отваря вратата на небесното царство и на покойника се позволява да влезе там: дават му пропуск. Вие, господарю, сте толкова могъщ! Ако изпълните ритуал за баща ми, той не само ще получи пропуск, но ще му бъде разрешено да остане там постоянно; ще получи свободен достъп за небесния свят! Моля ви, господарю, направете нещо за него!
Бедният юноша бил толкова смазан от мъка, че не чувал никакви разумни доводи. На Буда се наложило да използва други способи, за да му помогне да разбере, И така, той му казал:
– Добре, иди на пазара и купи две глинени гърнета.
Младежът се зарадвал. Той си помислил, че Буда се е съгласил да извърши обред за баща му. На бегом изтичал до пазара и се върнал с две гърнета.
-Прекрасно – казал Буда. – Напълни едното гърне с Разтопено масло.
Юношата така и направил.
– А другото го напълни с чакъл.
– Той изпълнил и това Сега затвори отворите и ги запечатай добре. Юношата го послушал.
– Сега ги пусни в езерото.
Речено – сторено: двете гърнета се оказали под Водата.
– Сега донеси дълъг прът, удари гърнетата и ги разбий! -казал Буда.
Юношата се зарадвал, мислейки си, че Буда извършва някакъв особен обред за баща му.
По много древен индийски обичай, когато умира мъж, синът му отнася мъртвото тяло до кладата, стъква погребален огън и пали дървата. Когато тялото изгори наполовина, синът взема дебела сопа и с нея разбива черепа. Съгласно древното поверие в момента, в който черепът се отвори в този свят, горе се отваря вратата на Небесното царство. Така че сега юношата си помислил: "Вчера тялото на баща ми беше изгорено и се превърна в пепел. Сега Буда желае аз да разбия тези гърнета като символ." Той бил много доволен от този ритуал. Като взел пръта, както заръчал Буда, силно ударил по гърнетата и ги счупил. Маслото от едното гърне веднага изплувало и се понесло по повърхността, а чакълът се изсипал на дъното. Тогава Буда казал:
– Ето, младежо, направих каквото можах. Сега викай твоите жреци и чудотворци и ги помоли да започнат пес-нопения и молитви: "О, чакъл, вдигни се! О, масло, потъвай!" Да видим какво ще излезе!
– О, господарю, какви са тези шеги! Нима това е възможно? Чакълът е по тежък от водата, той така си и остана на дъното. Той не може да изплува, господарю, това е закон на природата. Маслото е по-леко от водата – то непременно ще остане на повърхността, то не може да потъне, господарю, това е закон на природата!
-Ти, младежо, толкова много знаеш за законите на природата, но така и не си разбрал природния закон. Ако баща ти цял живот е вършил дела, тежки като чакъла, той непременно ще потъне на дъното и кой би могъл да го вдигне? А ако постъпките му са били леки като масло, той непременно ще се вдигне нагоре и кой тогава ще е в състояние да го издърпа надолу?
Колкото по-рано разберем този закон на природата започнем да живеем в съответствие с него, толкова по-рано ще излезем от състоянието си на печал.