Изпитание

Абу Наджим посетил обществото на един от последователите на суфизма, известен под името Далил.
Далил казал: "Вижте как ние в нашия орден разсъждаваме за красотата на Божествената любов! Погледнете как се предаваме на суровия аскетизъм и себеотричане! Погледнете как четем класиците и повтаряме изказвания, как подражаваме на деянията на Великия избраник! Погледнете какво уважение сме спечелили: навсякъде ни се възхищават, смятат ни за образец и ние действително зидаме основата на здраво здание!"
Абу Наджим не казал нищо. Той изпратил един от учениците си – Атийя, да открие в един от градските квартали молитвен дом, където се провеждали без прекъсване религиозни служби. Много от учениците на Далил, приучени към религиозните обреди, жадувайки за повече, напуснали своя майстор и се устремили към новия светия. След това Абу Наджим поръчал на един невеж безбожник да открие ефирна текия с особена структура, под блестящите сводове, на която се четели проповеди и се декламирали опияняващите думи и поеми на Божествената любов. Друга част от учениците на Далил се Устремили натам, завладяни от чудото. После Абу Наджим отворил школа, където се практикувало ритмичво въртене под ръководството на най-изявения мошеник в Самарканда и много от учениците на Дапил, подмамени от новото течение, намерили удовлетворение във вълнуващите усещания от присъствието там. Някои да¬же предполагали, че резултатът от тази практика е правенето на чудеса.
Като не се удовлетворил с това, безжалостният Абу Наджим поръчал на един тесногръд църковник денем и нощем да чете изказванията и да описва деянията на древните майстори, като към тази декламация прибавял обширни откъси от суфистките класици. Още една част от последователите на нещастния Далил се присъединили към този "светец" и поглъщали това, което им давал той. Последният акт бил откриване на Дом на повторенията, в който Абу Наджим предлагал твърда практика на суров аскетизъм и настоявал за огромни жертви от страна на всички, които го посещавали. В стените на дома се тълпели принцове и селяни, богати и бедни, търговци и чиновници, които гръмко изисквали изпитания и желаели да бъдат подложени на страдание в името на благородна цел.
От стотиците ученици на Далил само трима останали верни на своя учител. Абу Наджим отишъл при него в манастира и казал: "Аз направих всичко, каквото можах, за да покажа теб на теб. Сега ти остава само да изпиташ тези тримата: действително ли са последователи на нещо, или са с теб по навик и от сантименталност, или – а то е твърде възможно, да са с теб, напук на общото поведение, което може да се очаква от някои при определени обстоятелства."
Далил се хвърлил в краката на истинския Учител и казал: "Сега, когато разбрах, че страдам от дребно тщеславие и че моите ученици са излъгани и са жадни за фокусници, мога ли да имам поне слаба надежда да стана ваш последовател?"
Абу Наджим отговорил: "Докато си убеден, че изпитваш неприязън към тщеславието и че не получаваш удоволствие от това, че другите разчитат на теб, не можеш. Това, което ние трябва да продаваме, ни е поверено от стопанина. И то не следва да бъде давано за такова жалко заплащане като физическото страдание, парите, които хората искат да заплатят, за да придобият нещо, или за чувствено удоволствие, възприемано като служене на Бога."
Далил казал: "Но традицията не казва ли, че да се жертваш, е достойно?"
Абу Наджим отговорил: "Това е било казано на хора, които вече са преодолели тщеславието. Ако не си направил първата крачка, как можеш да се опиташ да направиш втора?"