Истинско забвение

Уродът Безустен с изкривени крака служел като съветник при владетеля на Вей Лин Гун. Господарят толкова харесвал този съветник, че когато гледал обикновените хора, му се струвало, че те са с твърде дълги крака.
Гърбавият, с огромна буца на шията, служел като съветник при Хуан Гун, владетел на царство Ци. Хуан Гун така харесвал съветника си, че когато виждал пред себе си обикновени хора, му се струвало, че те имат твърде дълга шия.
Колкото у хората прозира пълнотата на свойствата, толкова се забравя телесният им облик. Когато хората не забравят това, което обикновено се забравя, и забравят това, което обикновено не се забравя, това се нарича истинско забвение. Ето защо, където и да е бил един мъдрец, за него знанието е беда, обещанието – лепило, добродетелта – като раздаване на милостиня, занаята – като пазарлък. Доколкото мъдрият не прави планове, за какво му е знание? Доколкото мъдрият не прави бележки, за какво му е да залепва записки? Доколкото той от нищо не се лишава, за какво му е да изисква изплащане на дълга? Доколкото той нищо не продава, за какво са му доходи?