www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
Така се случило веднъж, че един последовател на Нагарджуна, един от най-великите мистици, родени В Индия, реализирал своето безгранично същество и светът изчезнал. След това се появили последователи, а последователите са преди всичко копия, тъй като те не се опитват да вникнат в реалността и не се отказват да приемат думите на Майстора на вяра.
И ето че един от тези последователи бил велик философ и обичал да спори. Той доказвал по много начини, че снета го няма. Царят на страната го повикал в двореца, защото името му станало известно и казал:
-Ти наистина ли мислиш, че светът е нереален? Помисли два пъти, защото аз съм опасен човек, човек на действието, не на думите. И ще направя нещо, което да ти докаже, че светът е реален. Затова помисли два пъти, преди да кажеш.
Човекът казал:
-Това не е въпрос, по който има да се мисли два пъти. Мислил съм милиони пъти и имам всички доказателства за това, че светът е нереален.
философът не знаел какво намерение имал царят. А царят имал бесен слон, когото довели в двора, където хвърлили и философа. Последният започнал да крещи и па тича, а слонът бягал след него, настигнал го и в то¬зи момент философът извикал на царя:
– Спаси ме! Слонът е реален, взимам си думите назад.
Той бил спасен, философът се тресял целият, потял се, бил натъртен и ранен на много места. Когато дошъл на себе си, царят го извикал и попитал:
– Какво ще кажеш сега? Онзи отговорил:
– Светът е нереален.
– Какво имаш предвид? Току-що, когато слонът се канеше да те убие, ти каза, че свеутът е реален. Сега отново ли се отмяташ?
– Слонът, човекът, твърдението – всичко е нереално. Слонът, бесът на слона, човекът, който виждаш пред себе си, човекът, който твърдеше, че светът е реален – всичко е нереално.
Царят казал:
– Тогава отново ще извикам бесния слон.
А философът отговорил:
-Тогава ще се повтори същото нещо: аз ще кажа, че това е реално. Но какво мога да направя?
-Ти наистина ли мислиш, че светът е нереален? Помисли два пъти, защото аз съм опасен човек, човек на действието, не на думите. И ще направя нещо, което да ти докаже, че светът е реален. Затова помисли два пъти, преди да кажеш.
Човекът казал:
-Това не е въпрос, по който има да се мисли два пъти. Мислил съм милиони пъти и имам всички доказателства за това, че светът е нереален.
философът не знаел какво намерение имал царят. А царят имал бесен слон, когото довели в двора, където хвърлили и философа. Последният започнал да крещи и па тича, а слонът бягал след него, настигнал го и в то¬зи момент философът извикал на царя:
– Спаси ме! Слонът е реален, взимам си думите назад.
Той бил спасен, философът се тресял целият, потял се, бил натъртен и ранен на много места. Когато дошъл на себе си, царят го извикал и попитал:
– Какво ще кажеш сега? Онзи отговорил:
– Светът е нереален.
– Какво имаш предвид? Току-що, когато слонът се канеше да те убие, ти каза, че свеутът е реален. Сега отново ли се отмяташ?
– Слонът, човекът, твърдението – всичко е нереално. Слонът, бесът на слона, човекът, който виждаш пред себе си, човекът, който твърдеше, че светът е реален – всичко е нереално.
Царят казал:
– Тогава отново ще извикам бесния слон.
А философът отговорил:
-Тогава ще се повтори същото нещо: аз ще кажа, че това е реално. Но какво мога да направя?
