Два бръмбара

Два бръмбара полетели далече-далече, през поля и планини, и когато настъпила вечерта, започнали да търсят място да нощуват.
– Ето, до ручея расте папрат. Ще го питам мога ли да пренощувам там – казал единият.
Папратта се съгласила да пусне бръмбара за през нощта.
– Когато се стъмни, ти ще ми разкажеш за твоето пътешествие, аз с удоволствие слушам истории за чужди страни – прошепнала папратта.
-Това е скучна компания – си помислил другият бръмбар. – В какъв невзрачен бурен иска да пренощува той! Аз ще си намеря друго място, ще отида в хотел "Роза." Там всичко е благородно и мирише хубаво.
Бръмбарът полетял да търси къде да пренощува. Когато слънцето залязло, видял прекрасна роза.
– Може ли да получа стая за една нощ? Аз долетях отдалеч и просто нямам сили да летя нататък.
– Аз съм царица на цветята и не приемам бръмбари – отговорила розата високомерно, – но ако нещата стоят така, то аз не мога да те прогоня. Ако се държиш спокойно и предупредително, можеш да останеш.
Бръмбарът благодарил с кимване на глава и полетял на най-горното листче на розата. Той се гордеел с този приют и искал на другата сутрин да разкаже всичко на приятеля си, така че той да му завиди.
На сутринта, щом слънцето се подало над хоризонта, а росата лежала по листата, бръмбарът бил събуден безцеремонно. Пред храста стоял някакъв човек.
– Ще успея да продам добре тази роза!
Той извадил огромен нож и отрязал цветето. Бръмбарът едва успял да отвори крилата си и да отлети. "Не съм си и помислял, че на такова гордо цвете е толкова опасно да се живее" – помислил си той.
Бръмбарът бързо полетял към папратта до ручея.
– Ей, братко – извикал той, като видял приятеля си, – може ли да дойда при теб?
– Долитай, има достатъчно място, Тук е хубаво и уютно!
Бръмбарът с благодарност приел поканата, бил се нагледал на "благородна светлина".