Цялостност

Ле Дзи попитал Стража на границите:
– Обикновеният човек ходи под водата и не се дави, стъпва в огъня и не се изгаря, върви в тъмнината на нещата и не трепери. Позволете да попитам как се постига това?
– Това се постига не със знания и ловкост, не със смелост и решителност, а със съхранение на чистотата на ефира – отговорил Стража на границите. – Аз ще ти разкажа за това. Всичко, което притежава форма и външен вид, звучене и цвят – това са вещи. Разликата е само в свойствата. Как може едни вещи да се отдалечат от други? Нима това е достатъчно за превъзходството на едни над други? Истината достига онзи, който е успял да разбере и да обхване до края процеса на създаване на вещите от безформеното, да разбере, че процесът завършва при прекратяване на измененията.
Държейки мерките за безстрастие, криейки се в нямащото начало време, този, който е открил истината, ще странства там, където започва и свършва тъмнината на вещите. Той търси единство на своята природа, чистота на своя ефир, пълнота на свойствата, за да проникне в процеса на създаване на вещите. Природата е у този, който постъпва така, че да запази своята цялостност и да няма недостиг на жизнена енергия. Нима в сърцето му може да проникне печал?
Нали пияният при падане от каруцата, даже при много рязко, няма да се пребие до смърт. Костите и ставите му са същите, както при другите хора, но нараняванията са други, защото душата му е цялостна. Седнал е в каруцата неосъзнато и е паднал неосъзнато. Мислите за живота и смъртта, удивлението и страхът не са намерили място в гърдите му, затова, като се сблъска с предмет, той не се свива от страх. Ако човек притежава подобна цялостност от виното, то каква цялостност трябва да получи от природата. Мъдрият човек се слива с природата, затова нищо не може да му навреди!