Човешката мъдрост

Живял някога един селянин, който си мислел, че ако той правел времето, то щяло да е много по-добро. "Зърното ще узрява по-бързо – мислел си той, – в класовете ще има повече зърна."
Бог чул мислите му и му казал:
– Ако смяташ, че знаеш по-добре кога какво време е необходимо, управлявай го сам това лято.
Селянинът много се зарадвал. Той веднага пожелал слънчево време. Когато земята изсъхнала, поискал през нощта да завали дъжд. Зърното растяло както никога. Всички не могли да се нарадват, а селянинът си мислел: "Отлично, тази година всичко е добре – и времето, и реколтата. Такива класове още не съм виждал през живота си."
През есента, когато полето пожълтяло, селянинът отишъл да събира реколтата. Но какВо било разочарованието му: всички класове били празни! Той събрал само слама. И отново започвал да се жалва на Бога, че реколтата е негодна.
– Но нали ти поръчваше времето по свое желание – отговорил Творецът.
-Аз изпращах поред ту дъжд, ту слънце-започнал да обяснява селянинът. – Направих всичко както трябва. Не мога да разбера защо класовете са празни?
-А за вятъра забрави! Затова нищо не се получи. Вятърът е нужен, за да пренася прашеца от единия клас до другия. Тогава зърното се оплодотворява и се получава хубав пълен клас, а без това няма да има реколта.
Селянинът се засрамил и си помислил: "По-добре нека Господ сам да управлява времето. Ние само ще объркаме всичко в природата с нашата "мъдрост".