Аз ви учех да не приказвате

Това се е случило В неизвестна страна и В неизвестно време. Един хитър чоВек, минаВал покрай едно кафене срещнал дявола. Дяволът бил в много лошо настроение, бил гладен и жаден, и хитрият човек го поканил в кафенето, поръчал кафе и попитал какво го мъчи. Дяволът казал, че няма работа. В миналото бил свикнал да купува души и да ги изгаря В дървени въглища. Когато хората умирали, имали много тлъсти души, и той можел да ги вземе в ада. Така всички дяволи били доволни. Но сега всички в ада били загубени – те гаснели, тъй кагпо когато умирали, не оставяли никакви души.
Тогава хитрият човек изказал мисъл, че може би те биха могли да завъртят някоя и друга съвместна работа.
– Научи ме как да правя души – казал той. – И аз ще ти дам знак, за да ти покажа кои хора имат души, направени от мен.
И поръчал още по едно кафе. Дяволът му обяснил, че той трябва да научи хората да си спомнят себе си, да не се отъждествяват и така нататък, и тогава след известно време те ще си отгледат души.
Хитрият човек започнал да работи, организирал групи и учел хората да си спомнят себе си. Някои от тях започнали да работят сериозно и опитвали да приложат в практиката това, на което той ги учел. След това умирали. Когато се окажели пред небесните врати, там стоял свети Петър със своите ключове, от една страна, и дяволът – от друга. Когато свети Петър се готвел да отвори вратите, дяволът казвал: "Мога ли да задам само един въпрос – спомнихте ли си себе си?" "Да, разбира се" – отговарял човекът, след което дяволът казвал: "Извинете, тази душа е моя." Така продължило дълго време, докато не се изхитрили по някакъв начин да съобщят на земята какво се случва пред небесните врати. Като чули това, хората, които учел хитрият човек, дошли при него и казали: "Защо ни учите да си спомняме себе си, след като, когато кажем, че си спомняме себе си, дяволът ни взима и отнася със себе си?" Хитрецът попитал: "Нима съм ви учил да казвате, че си спомняте себе си? Аз ви учих да не приказвате."