Шейх Фарид

Веднъж шейх фарид тръгнал към реката за утринно пречистване. Един търсещ го последвал и му казал:
– Моля те, спри за минутка. Изглеждаш толкова изпълнен с божественото, а аз даже не изпитвам желание за това. Ти изглеждаш толкова безумен, че даже като те наблюдавам, усещам, че в това има нещо. Ти си толкова щастлив и блажен, а аз така страдам, но у мен няма дори желание да търся божественото. Какво да правя? Как да създам това желание?
фарид погледнал човека и казал:
– Ела с мен. Готвя се да взема сутрешната си вана.
Изкъпи се и ти в реката с мен. Може би по време на къпането ще е възможно да получиш отговори на своите въпроси. Ако не, тогава ще ги потърсим след къпането. Върви след мен.
Човекът бил малко озадачен. Този шейх му се струвал малко безумен. Как така по време на къпане може да се получи отговор? Но кой ги знае тези мистици? Затова и го последвал.
Влезли двамата в реката и когато навлезли достатъчно навътре, фарид се хвърлил върху спътника си и започнал да го дави. Онзи се почувствал безпомощен. Отначало си помислил, че фарид се шегува, но после това станало опасно. Шейхът нямал намерение да го пуска! Човекът започнал да се дърпа.
фарид бил тежък и силен, а търсещият немощен – каквито обикновено са търсещите. Но когато на карта е поставен живота ти… Даже този немощен човек отх¬върлил от себе си Фарид, скочил отгоре му и казал:
-Ти какво, да не си убиец? Какво правиш? Аз съм беден човек. Дойдох всичко на всичко да те попитам как в сърцето може да възникне желание за търсене на божественото, а ти се каниш да ме убиеш!
фарид възкликнал:
– Почакай! Първо, няколко въпроса. Когато те държах под водата и се давеше, колко мисли имаше в главата ти?
Човекът отговорил:
– Колко? Само една мисъл: как да стигна до въздух, за да вдишам.
фарид попитал:
– Колко дълго остана при теб тази мисъл?
Човекът отговорил:
-Тази мисъл също не се задържа дълго, защото залогът беше моят живот. Можете да си позволите да мислите, когато нищо не е поставено на карта. "Животът е в опасност!" – даже тази мисъл изчезна. "Измъкни се от водата!" – Това беше мисълта. Това беше целият ми живот.
Фарид казал:
-Ти си разбрал. Ако усещаш задушаване в този свят, ако си притиснат от всички страни и чувстваш, че тук, на земята, няма да се случи нищо освен смъртта, тогава възниква желание за търсене на истината или на Бога. Но това също няма да продължи дълго. Постепенно това желание ще престане да бъде желание. То става начин на живот. Самата жажда става начин на живот. Показах ти пътя. Сега можеш да вървиш.