Човекът си е човек

Конфуций бил много обезпокоен от Лао Дзъ и неговото учение. Веднъж той отишъл да се види с него. Бил по-възрастен от Лао Дзъ и очаквал той да се държи със съответното уважение. Но Лао Дзъ седял, когато Конфуций влязъл. Даже не се надигнал за приветствие, не казал „Седнете“. Изобщо не му обърнал внимание. Конфуций освирепял: „Що за Учител е това?!“ И попитал:
– Вие какво, не признавате ли правилата на добрия тон?
Лао Дзъ отговорил:
– Ако ви се иска да седнете, сядайте. Ако искате да стоите, стойте. Кой съм аз, та да ви говоря какво да правите? Това е вашият живот. Аз не се меся.
Конфуций бил потресен. Опитал се да поведе разговор за висшия човек. Лао Дзъ се разсмял:
– Никога не съм виждал нещо висше или нисше. Човекът си е човек, както дървото си е дърво. Всички участват в едно и също съществуване. Няма някой, който да е по-високо или по-ниско. Всичко това са глупости и безсмислица.