Планетите, които Малкият принц не успя да посети

Едно несериозно продължение на една много сериозна книга

Предварително предупреждение към читателя:
Следващият текст не е продължение на „Малкият принц“ и няма претенции да дописва Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това е хумористична фантазия, вдъхновена от чудесната му идея да погледнем към странностите на възрастните през очите на едно дете.

И ако на места разпознаете някого — началник, съсед, колега, роднина или, което е значително по-неприятно, самия себе си — авторът не носи никаква отговорност.

„Малкият принц“ е прекрасна книга.
И все пак винаги остава един въпрос.
Защо планетите са толкова малко?
Вселената е огромна. Възрастните са милиарди. А човешките странности са практически неизчерпаеми.
Малкият принц среща цар, суетен човек, пияница, делови човек, фенерджия и географ. Чудесна компания, но очевидно експедицията му е прекъснала твърде рано.
Ами останалите?
Нима във Вселената няма чиновници? Колекционери? Специалисти? Хора, които непрекъснато бързат? Хора, които купуват вещи, за да не ги използват? Хора, които броят всичко?
Разбира се, че има.
Затова нека си представим, че Малкият принц не е пристигнал веднага на Земята.
Преди нея е посетил още няколко малки планети.

Планетата на Чиновника

Планетата беше почти изцяло заета от бюро.
Зад бюрото седеше човек, а пред него имаше огромен печат.
— Добър ден — каза Малкият принц.
— Документ? — попита човекът.
— Какъв документ?
— Че си дошъл.
— Но аз току-що дойдох.
— Това не е доказателство.
— А как да докажа, че съм дошъл?
Чиновникът се замисли.
— Трябва да подадеш заявление.
— За какво?
— За издаване на удостоверение, че си дошъл.
— А къде се подава?
— При мен.
— Тогава ти виждаш, че съм дошъл.
Чиновникът погледна Малкия принц строго.
— Аз може и да виждам. Но системата не вижда.
— А къде е системата?
— Временно не работи.
Малкият принц си тръгна.

Чиновникът не успя да регистрира заминаването му, защото за това се изискваше удостоверение за пристигане.

Планетата на Колекционера

На следващата планета имаше един човек и десет хиляди кутии.
— Какво има в тях? — попита Малкият принц.
— Ценни неща.
— Какви?
— Не знам. Не ги отварям.
— Защо?
Човекът се ужаси.
— Защото ще загубят стойността си!
— А за какво служат?
— За колекцията.
— А колекцията за какво служи?
— За да събирам още.
Малкият принц помисли малко.
— Аз имам една роза. Поливам я.
Колекционерът пребледня.
— Използваш я?!
— Разбира се.
— Но така се износва!
Малкият принц реши, че това е много странна планета.

Тук хората пазеха вещите толкова добре, че накрая никой не успяваше да им се порадва.

Планетата на Човека, който винаги бързаше

Тази планета беше много малка, но около нея имаше прекрасна писта.
По пистата тичаше човек.
— Добър ден! — извика Малкият принц.
— Нямам време!
— Защо тичаш?
— Бързам!
— Накъде?
Човекът спря за секунда.
— Нямам време да мисля за това!
И отново хукна.
След една обиколка Малкият принц пак го срещна.
— Но ти се върна на същото място.
— Да, но много по-бързо!
— А защо трябва да стигнеш по-бързо там, откъдето си тръгнал?
Човекът погледна часовника си.
— Този разговор вече ми струва четиридесет и две секунди.
И продължи да тича.
Малкият принц остана замислен.

За пръв път срещаше човек, който толкова бързаше да живее, че нямаше време да разбере защо живее.

Планетата на Експерта

Тук живееше човек, заобиколен от книги.
— Ти сигурно знаеш много — каза Малкият принц.
— Всичко — отговори човекът.
— Виждал ли си залез?
— Разбира се. Изучил съм седемнадесет труда за залезите.
— А гледал ли си някога истински залез?
— Не е необходимо.
— Помирисвал ли си роза?
— Познавам химичния състав на аромата ѝ.
— А имал ли си приятел?
Експертът се намръщи.
— Това не е в моята област.
Малкият принц реши, че човекът действително знае страшно много.

Само че почти нищо не беше преживял.

Планетата на Брояча

На тази планета живееше човек с огромен калкулатор.
— Какво правиш? — попита Малкият принц.
— Броя.
— Какво?
— Всичко.
— Защо?
— За да знам колко е.
Човекът знаеше колко крачки прави сутрин, колко думи казва дневно, колко секунди спи, колко литра вода е изпил и колко пъти се е усмихнал през последната година.
— А щастлив ли си? — попита Малкият принц.
Човекът започна да натиска копчетата.

— Почакай… За това още нямам формула.

Планетата на Човека с резервните вещи

Тук имаше две еднакви къщи.
В първата човекът живееше.
Във втората пазеше резервни неща.
Имаше резервни обувки, резервни чаши, резервни столове, резервни часовници и резервен чадър за резервния чадър.
— Защо са ти толкова много? — попита Малкият принц.
— Ами ако нещо се повреди?
— Тогава ще използваш резервното?
— Не!
— Защо?
— Защото тогава вече няма да имам резервно.
Малкият принц дълго мисли върху това.

После реши, че има загадки, които дори децата не могат да разрешат.

Планетата на Началника

На тази планета живееха двама души.
Единият беше началник.
Другият също беше началник.
Нямаше подчинени.
— Кого управлявате? — попита Малкият принц.
— Другия — казаха двамата едновременно.
— А кой работи?
Настъпи тишина.
Накрая единият каза:
— За оперативната работа трябва допълнителен щат.
Другият кимна.
— Подготвяме предложение за създаване на работна група.
— А какво ще прави работната група?
— Ще проучи необходимостта от назначаване на човек, който да работи.
Малкият принц си тръгна тихо.

Не искаше случайно да го назначат в комисията.

Планетата на Човека, който винаги беше прав

Тази планета беше най-малката.
Причината беше проста — на нея нямаше място за втори човек.
— Добър ден — каза Малкият принц.
— Не е добър.
— Защо?
— Защото аз казвам така.
— Може би за мен е добър?
— Грешиш.
— Но нали аз знам как се чувствам?
— Не толкова добре, колкото аз.
Малкият принц опита да поговори с него за розите.
Човекът му обясни, че розите не се гледат правилно.
После му обясни, че лисиците не се опитомяват правилно.
Накрая му обясни, че Малкият принц неправилно е Малък принц.
Тогава момчето разбра защо човекът живее сам.

Това беше единственият начин винаги да печели споровете.

Планетата на Отлагащия

Тук човекът лежеше под едно дърво.
— Какво ще правиш днес? — попита Малкият принц.
— Имам много работа.
— Кога ще я започнеш?
— След малко.
Малкият принц седна до него.
Мина час.
— А сега?
— Вече е късно да започвам.
— А утре?
— Утре ще започна рано.
— Кога?
— След като се наспя.
— А ако пак стане късно?
Човекът въздъхна.
— Тогава вдругиден със сигурност.
Малкият принц погледна дървото.

То беше единственото нещо на планетата, което очевидно вършеше работата си навреме.

Планетата на Пазителя на вещите

Тук живееше възрастен човек в огромна къща.
Всички мебели бяха покрити с плат.
— Защо не сядаш на дивана? — попита Малкият принц.
— Ще се изцапа.
— А столът?
— Ще се износи.
— А хубавите чаши?
— Те са за гости.
— Идват ли гости?
— Не ги каня. Може да счупят чашите.
— Тогава защо имаш хубави чаши?
Човекът се замисли.

Никой досега не му беше задавал толкова опасен въпрос.

И тогава Малкият принц стигна до Земята

Той погледна огромната планета отдалече.
На нея имаше чиновници, колекционери, експерти, началници, броячи, хора, които бързат, хора, които отлагат, хора, които пазят вещите си и хора, които винаги са прави.
Но имаше и хора, които садят дървета, макар да знаят, че други ще седят под тяхната сянка.
Имаше хора, които поправят счупени неща.
Хора, които се грижат за животни.
Хора, които чакат приятел.
Хора, които подаряват последното парче хляб.
Хора, които спират за малко, само за да погледнат залеза.
И Малкият принц се усмихна.
Защото разбра нещо важно.
Странностите на възрастните са безкрайни.
Но за щастие — добротата им също.
А някъде между двете се намира онова чудато същество, което наричаме човек.
И може би затова Земята заслужава да бъде посетена.

Дори повече от веднъж.

Хумористична литературна фантазия по мотиви от света, създаден от Антоан дьо Сент-Екзюпери. Текстът няма претенции да бъде продължение на оригиналното произведение. Най-добре е да бъде четен с усмивка — особено когато някоя от планетите започне да изглежда подозрително позната.