www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
Имаше време, когато, за да чуеш любимата си песен, не казваше на телефона „пусни я“, не я търсеше в интернет и със сигурност не натискаше Skip след първите седем секунди.
Изваждаше една малка плоча от хартиената ѝ обложка.
Хващаше я внимателно за ръбовете, поставяше я върху грамофона, избираше 45 оборота, повдигаше рамото и се опитваше да сложиш иглата точно в началото.
После се чуваше онова:
шшшшш… пук… пук…
И музиката започваше.
Сред тези малки музикални съкровища на българското детство е „Песничка за теб“, издание на „Балкантон“, свързано с каталожните номера ВЕА 1938–1939.
На пръв поглед – детска грамофонна плоча.
Всъщност – малка музикално-поетична постановка, в която се срещат детски песни, стихове, музика и гласовете на едни от най-разпознаваемите български актьори на своето време.
И може би точно затова почти половин век по-късно тези записи продължават да звучат особено.
Не като урок.
А като приказка.
Когато песните имаха две страни
Малките 7-инчови плочи на 45 оборота някога присъстваха в безброй български домове.
Днес подобна плоча изглежда почти като археологически предмет.
А някога беше детският Spotify.
Само че с една съществена особеност:
имаше две страни.
Ако искаше да чуеш останалите песни, трябваше физически да станеш и да обърнеш плочата.
Нямаше алгоритъм, който да решава какво ще слушаш след това.
Нямаше реклами между песните.
Нямаше известия.
Имаше грамофон, игла и няколко минути музика.
И имаше чакане.
„Балкантон“ – звукът на една епоха
За няколко поколения българи името „Балкантон“ е почти неразделно от самата представа за грамофонна плоча.
Под тази марка излизат естрада, народна и класическа музика, приказки, детски песни, театрални постановки и множество записи, които постепенно се превръщат в част от звуковата памет на България.
Детските плочи заемат особено място.
Те не са просто носители на музика.
Те са предмети.
Детето разглежда обложката. Научава се как се поставя плочата. Много бързо разбира защо грамофонната игла не трябва да се пипа и още по-бързо – какво ще последва, ако надраска любимата плоча на родителите си.
Някои песни се слушат толкова много, че любимото място започва да пука още преди музиката да е започнала.
И след време дори това пукане става част от песента.
Но кои са гласовете?
Тук историята на „Песничка за теб“ става много по-интересна.
В сърцето на изданието е вокална група „Сребърни звънчета“ от Кюстендил, с хормайстор Ангелина Милева.
Това са детските гласове, които превръщат стиховете в песни.
А репертоарът никак не е случаен.
В него откриваме произведения, които поколения български деца са учили, рецитирали и пели:
„Аз съм българче“, „Де е България“, „Родна реч“, „Високи сини планини“, „Когато бях овчарче“, „Зайченцето бяло“, „Зеленчуци, който не яде“…
Днес част от тях възприемаме почти като фолклор на собственото си детство.
Но между песните в „Песничка за теб“ има още нещо.
Човешкият глас.
Не глас на диктор, който просто прочита текста.
А актьор.
Йорданка Кузманова и едно „Аз съм българче“
Началото е поверено на Йорданка Кузманова.
Тя изпълнява Вазовото „Аз съм българче“.
След него детските гласове продължават с „Де е България“.
И още тук се разбира замисълът на цялото издание.
Стихотворението не стои отделно от музиката.
То я въвежда.
А песента сякаш продължава мисълта на стихотворението.
Това е похват, познат от радиотеатъра и музикалните постановки, но приложен към детска грамофонна плоча той прави нещо много повече от сборник с песни.
Получава се разказ.
Асен Кисимов – глас, който децата познаваха
Следва още едно име, което за по-възрастните поколения няма нужда от представяне – Асен Кисимов.
В каталожните данни за изданието той се среща като Асен Ангелов, а публиката го познава като Асен Кисимов.
Неговият глас присъства в „Родна реч“.
И тук разбираме защо създателите на подобни записи са търсели актьори, а не просто хора с хубави гласове.
Детето може да не знае какво означава „интонационна драматургия“.
Но прекрасно разбира разликата между това някой да му говори и някой просто да му чете.
Асен Кисимов умееше първото.
Ицхак Финци като… овчарче
А после идва една от онези подробности, които превръщат старите плочи в истински находки.
Сред солистите откриваме Ицхак Финци.
Днес името му свързваме преди всичко с театъра, киното и десетки забележителни роли.
Но тук го намираме сред детските песни.
Той е солист в „Когато бях овчарче“.
Самата картина е прекрасна.
Някъде през 1977 година Ицхак Финци застава пред студийния микрофон на „Балкантон“.
От другата страна на стъклото звукорежисьорът чака.
Лентата тръгва.
И големият актьор започва да пее за деца.
Не защото това е маловажна работа.
Тъкмо обратното.
Защото детската публика тогава е приемана достатъчно сериозно, за да бъде поканен професионален актьор.
Климент Денчев – не само глас
Още по-любопитно е присъствието на Климент Денчев.
Мнозина го помнят от телевизията, театъра и киното.
В „Песничка за теб“ обаче го срещаме като солист в обичани детски песни, сред които „Зайченцето бяло“ и „Зеленчуци, който не яде“.
Но историята не свършва с гласа му.
Името на Климент Денчев се свързва и с художественото оформление на изданието.
Тоест човекът, когото чуваме от плочата, участва и в създаването на нейния визуален свят.
Това говори много за отношението към подобни издания.
Плочата не е трябвало просто да звучи добре.
Тя е трябвало да бъде цял предмет на изкуството.
И още познати гласове
В проекта участват още Славка Славова, Меглена Караламбова, Златка Димитрова и други изпълнители.
Днес подобен актьорски състав за детска аудиопродукция вероятно би изглеждал необичайно богат.
Тогава детските грамофонни плочи, радиопиесите и телевизионните постановки редовно събират сериозни професионалисти.
Защото никой не предполага, че щом слушателят е на шест години, може да му бъде предложено нещо направено през пръсти.
Напротив.
Детето може да не знае имената на актьорите.
Но ще запомни гласовете им.
Човекът, който подрежда всичко – Стефан Рибаров
Над отделните изпълнения стои Стефан Рибаров.
Неговото участие е ключово – той е посочен като съставител, редактор, аранжор и диригент.
Именно тук вероятно се крие причината „Песничка за теб“ да не звучи като произволно наредени стихотворения и песни.
Някой е мислил за реда.
За прехода.
За това кой глас трябва да прозвучи преди коя песен.
За момента, в който актьорът трябва да замълчи и детският хор да поеме историята.
Това е своеобразна режисура чрез музика.
А зад микрофона стоят още хора
Грамофонната плоча никога не се прави само от хората, чиито гласове чуваме.
Върху записите работят звукорежисьорите Васил Стефанов и Деян Тимнев, звукооператорите Любка Парушева, Александър Даскалов и Николай Христов, както и звукоинженерите Момчил Момчилов и Михаил Божерянов.
Това са хората, които детето никога не вижда.
Но благодарение на тях глас, прозвучал пред микрофон през 1977 година, може да бъде чут и днес.
Почти половин век по-късно.
ВЕА 1938 – само половината от историята
И тук стигаме до една важна подробност.
„Песничка за теб“ е свързана с каталожните номера ВЕА 1938–1939 и се среща като двойно издание.
Следователно малката плоча ВЕА 1938 всъщност отваря вратата към по-голяма музикално-поетична програма.
Днешните дигитални издания могат да съберат десетки отделни записи и да ни позволят да ги слушаме един след друг.
Без ставане.
Без игла.
Без обръщане.
Удобно е.
Но не е същото.
Защото някъде през 1977 година едно дете е седяло до грамофона.
Слушало е Йорданка Кузманова.
После „Сребърни звънчета“.
После Асен Кисимов.
После Ицхак Финци.
Иглата е стигнала до края на браздата.
Рамото е останало да чака.
И от стаята вероятно се е чул най-естественият въпрос:
„Свърши ли?“
Не.
Просто трябва да обърнеш плочата.
Плочите помнят по особен начин
Дигиталният запис може да бъде съвършен.
Старата плоча рядко е.
Тя има драскотини.
Прах.
Шум.
Понякога леко изкривяване.
Иглата може да изпука точно по средата на любимия куплет.
Но именно тези несъвършенства правят всяка стара плоча различна.
Драскотината е история.
Изтърканият плик е история.
Написаното с химикал име на някогашното дете върху обложката също е история.
И когато след десетилетия иглата отново попадне в същата бразда, от нея излиза не само музика.
Излиза време.
Гласовете остават
Днес можем да дигитализираме „Песничка за теб“.
Можем да премахнем пукането.
Да филтрираме шума.
Да изравним честотите.
Можем дори да направим записа технически по-чист, отколкото някога е звучал на домашния грамофон.
Но има нещо, което няма нужда да поправяме.
Гласовете.
Гласът на актьора.
Гласовете на децата.
Начинът, по който някой произнася стихотворение, написано много преди него, пред микрофон, който отдавна не съществува, в студио, което отдавна се е променило.
Браздата на грамофонната плоча е само пластмаса.
Но в нея е останало движение на въздуха от един миг през 1977 година.
Иглата го намира.
Говорителят отново го превръща във въздух.
И човек, когото може би вече няма, отново започва да говори.
Може би точно затова старите плочи ни вълнуват.
Те не пазят просто звука.
Те пазят гласовете.
А някъде между тихото пукане на иглата и първите ноти една малка плоча продължава да прави онова, за което е била създадена преди почти половин век:
да накара едно дете да слуша.
От началото.
До края.
И после да извика:
„Обърни я!“
Защото приказката продължава от другата страна.
Prikazki.com – защото някои приказки не започват с „Имало едно време“, а с тихото пукане на грамофонна плоча.