Лисица и вълк

К. Ушински

Страшно изгладняла лисицата, завтекла се по пътя и все се оглеждала: няма ли някъде нещо за хапване?
Изведнъж видяла – селянин кара шейна с риба.
“ Няма да е зле рибки да си похапна“ – помислила си лисицата. Изтичала тя напред, легнала на пътя,
простряла опашката си на снега, изопнала краката, притаила дъх – все едно, че е умряла.
Приближил селянинът, гледа, гледа лисицата и си дума:
– Славна яка ще стане за шубата на моята булка!
Уловил той лисицата за опашката, хвърлил я в шейната, покрил я с рогозка и тръгнал близо до коня.
А лисана направила дупка на шейната и взела да хвърля рибите през нея. Рибка подир
рибка – изхвърлила целия товар и тихичко се смъкнала от шейната.
Стигнал селянинът вкъщи. Гледа – в шейната няма ни яка, ни риба.
Примъкнала лисана рибите в своята бърлога и взела да ги яде. Изведнъж гледа – насреща й вълчо.
От глад – кожа и кости станал.
– Здравей, кумичке, какво ядеш?
– Рибки, кумчо.
– Дай ми поне една рибка!
– Как не! Я си отвори устата! Гледай го ти хитрец: аз да ловя риба, а той да лапа!
– Дай ми поне една главица, кумичке!
– И опашчица няма да ти дам, кумчо! Налови си сам и яж до насита.
– Ами как налови толкова риба? Покажи ми.
– Иди на реката, пробий дупка в леда, пъхни си опашката, клекни отгоре и думай: „
Ловете се, рибки- големи и малки!“ И рибките ще се наловят.
Пробил вълкът дупка в леда, пъхнал опашката си, седнал и бърбори:
– „Ловете се, рибки- големи и все по- големи!“
Дотичала лисана, почнала да се върти наоколо и да говори:
– Замръзвай, замръзвай, вълча опашко!
– Какво каза, кумичке? – запитал вълкът.
– Същото каквото и ти, кумчо: “ Ловете се, рибки- големи и малки!“
И продължил вълкът да седи на леда и да повтаря своите думи, а лисана тичала наоколо и мърморела:
– Не е ли вече време да измъкна опашката си, кумичке? – запитал вълкът.
– Още не е, кумчо. Ще ти кажа, когато стане време – отвърнала лисицата.
И пак вълкът седял на леда и нареждал, а лисана тичала наоколо и мърморела.
Видяла лисана, че дупката замръзнала хубаво и рекла:
– Хайде, измъкни си опашката, кумчо!
Задърпал вълкът – напразно!
– Видиш ли колко си лаком – укорявала го лисана – Все думаше “ Ловете се, рибки- големи
и по-големи“, а сега не можеш да ги измъкнеш. Почакай, ще ти помогна.
Изтичала лисана в село и взела да вика под прозорците:
– Тичайте на реката да убиете вълка – замръзнал е на леда!
Тичат селяните на реката – кой с брадва, кой с вила.
Видял вълкът, че лошо го чака: задърпал с все сила, откъснал опашката си и търтил без
опашка, където му видят очите.
А лисана завикала подир него:
– Върни се, кумчо – рибите забрави!