Архиви на етикети: Народна приказка

Веднъж Вишна се въплътил в див глиган и унищожавал демоните. След като ги унищожил, той не пожелал да се върне на небето, а поискал да води живот на глиган. Да има деца и да бъде щастлив с тях. Боговете си мислели: "Какво се е случило с Бога, че не се връща?" Те отишли при Шива и започнали да го молят …

Веднъж казали на един цар, че смиреният човек ще бъде възнаграден. Облякъл се царят във вехти дрехи, преместил се да живее от двореца в колиба и се кланял на всеки. Когато изяснил за себе си своите истински чувства, осъзнал, че много се гордее с това, което прави. Оказало се, че е станал много по-малко смирен, отколкото бил преди. И тогава …

Имало един собственик на къща, който посадил лозе, оградил го с ограда, изкопал кладенец, построил кула и като го дал на лозарите, заминал. Когато дошло време да се берат плодовете, той изпратил слугите си при лозарите да приберат реколтата. Лозарите, като хванали слугите му, единия набили, другия убили, а третия пребили с камъни. Стопанинът изпратил нови слуги, много повече отпреди. …

Веднъж попитали Бодхидхарма: "Кого можем да наречем съобразителен ученик и кого – глупав ученик?" Бодхидхарма отговорил: "Съобразителният ученик не е привързан към думите на учителя, той използва своя собствен опит, за да намери истината. Глупавият ученик разчита на това, че до него постепенно ще достигне разбирането благодарение на думите на учителя. Учителят има два вида ученици. Едните слушат думите на …

Веднъж Настрадин Ходжа се връщал от пазара към родното си място. Колкото и да подканял магарето, то едва се влачело. Тогава Ходжа го намазал с терпентин под опашката. Магарето хукнало като попарено. То не бягало, а летяло като птица. Настрадин се убедил, че няма да може да го настигне и сам се намазал с терпентин… Като дошъл на себе си, …

Зад прозорците се раздал зов. Един работник се провикнал: "Не ми пречи, зает съм!" Другият обещал да дойде, но забравил. Третият дошъл след работа, но мястото било вече празно. Четвъртият при звука на зова потръпнал и като прибрал инструментите, незабавно излязъл: "Тук съм!" Това се нарича трепет на чувствителността. Само този трепет, озарен от съзнанието на деня и нощта, води …

Ученикът казал на Лао Дзъ: "Учителю, аз достигнах." "Ако казваш, че си достигнал – отговорил Лао Дзъ, -ти със сигурност още не си достигнал." Ученикът изчакал още няколко месеца и веднъж казал: "Вие бяхте прав, Учителю. Сега То дойде." Лао Дзъ го погледнал с най-голямо съчувствие и любов, и го погалил по главата: "Сега всичко е наред, кажи какво стана. …

Като бил в Индия, Александър Македонски Веднъж видял съсухрен старец, който седял на един камък. Александър го заговорил и думите на стареца много му харесали. Той го поканил да дойде с него. – Не, тук ми е добре – отговорил старецът. – Аз съм владетелят на света – казал Александър, – ще ти дам всичко, което поискаш. Богатство, почести, всичко… …

Един цар имал обичай да пита всички санясини, преминаващи през страната му, кой е по-възвишен – този, който, отричайки се от светското, става санясин, или този, който живее в света и изпълнява задълженията си на светски човек. Много мъдреци се опитвали да решат тази задача. Някои твърдели, че странстващите монаси са по-възвишени, при което царят изисквал те да докажат това. …

Един човек давал много злато за добри дела, но очаквал възнаграждение. Веднъж неговият учител му изпратил камък с бележка: "Приеми отплата, съкровище от далечна звезда." Човекът възнегодувал: "Вместо моето злато ми дадоха камък! Какво ме интересуват далечните звезди!" – и хвърлил огорчен камъкът в планински поток. Но дошъл учителят с думите: "Как намираш съкровището? В камъка беше скрит най-ценният елмаз, …