От брака между Земята и Небето се родили най-напред три огромни великана – ненадминати по сила и мощ. Те имали по сто ръце и по петдесет глави. Наричали се Сторъките (Хекатонхейри). После се появили Циклопите – Блясък (Аргес), Светкавица (Стероп) и Гръм (Бронтес) – всеки с по едно око на челото. Но Уран се уплашил от силата им и ги …
Прочетете повече »Архиви на етикети: Народна приказка
Каквото орисниците кажат, това става
Едно време, щом се родяло дете, първата вечер идвали орисниците да определят какъв ще му бъде късметът, когато порасне. Имало един търговец, който веднъж замръкнал на път близо до малко село, в което не бил ходил и не познавал никого. Затова почукал на първата порта, къщицата била вехта и схлупена, но търговецът искал само да пренощува. Хората, които живеели в …
Прочетете повече »Праволюбецът и криволюбецът
Двама братя захванали да се наддумват помежду си: кое е по-добро на този свят – правдата или кривдата. По-големият бил защитник на правдата и казвал, че оня, който върви по пътеката на правдата, може па направи чудеса. По-малкият държал за кривдата. Подир дълга препирня братята сторили облог: да тръгнат по света и питат де когото срещнат, кое е по-добро – …
Прочетете повече »Речи, чекръче
Имало едно време един дядо и той имал едно момиче: когато се засмивало, трендафил цъфтял от устата му, а когато заплачело, от очите му капвал бисер. Дядо събирал бисерите и ходил да ги продава, че да се прехранват. Подир няколко време момичето се прочуло с хубостта и дарбите си дотолкова, че стигнало и до ушите на царя. Той поискал да …
Прочетете повече »Змеят и царската дъщеря
Имало едно време един дядо и една баба. Те нямали деца. Веднаж седнали да си поприказват какво да сторят, като си нямат деца. Бабата рекла: – Ще изляза на пътя, па каквото намеря, ще го взема в кошницата и това ще ни бъде челяд. Дядото се съгласил. Бабата тръгнала. Вървяла, вървяла – нищо не намерила. Когато да се върне, видяла …
Прочетете повече »За всичко се радва
Един приятел на Хитър Петър го срещнал един ден и му рекъл: – Научих се, че ти откраднали магарето. Нещастието е голямо, но ти недей се отчайва – така е било писано. – Ба, защо да се отчайвам! – казал Хитър Петър. – Напротив, аз се радвам. Голям късмет е, че не съм бил и аз на магарето!
Прочетете повече »Самодивите и гърбавият
Един гърбав човек веднъж замръкнал в гората до самодивски кпаденец. През нощта дошли самодивите и започнали да играят хоро. Като поиграли малко, видели човека, ни жив, ни умрял от уплаха. Хванали го и го накарали и той да се улови за хорото. Самодивите му казали: – Каквото викаме ние и ти ще викаш същото! Продължили да играят и да викат: …
Прочетете повече »Вол и мравка
Едно време мравката била толкова голяма и силна, че поискала да вземе работата на вола. Искала нея да впрягат в каруцата и да орат с нея. – Не може ти да храниш човеците – й рекъл волът. – Тази работа Господ е оставил на мене. – Защо да не мога? – отговорила му мравката. – Теб стопанинът те муши с …
Прочетете повече »Двете наложници
Преминавайки през Сун, на изток от Чжу, Ян Дзи се отбил в една страноприемница. Стопанинът имал две наложници: красива и безобразна. Безобразната той ценял, а красивата пренебрегвал. На въпроса на Ян Дзи каква е причината за това, човекът отговорил: – Красавицата сама се любува на себе си и аз не разбирам в какво се състои нейната красота. Безобразната сама се …
Прочетете повече »Ще се помоля само веднъж
В Бенгалия живеел един много учен човек. Наричали го Бхаттоджи. Той бил много известен граматик, но никога не ходел в храма. Вече се състарил, прехвърлил шестдесет, когато баща му казал: "Това вече е прекалено!" Бащата бил на деветдесет години. "Аз ходя в храма и се моля всеки ден! И нищо не съм казвал за теб, мислейки, че ти сам ще достигнеш …
Прочетете повече »