Архиви на етикети: Народна приказка

Един цар имал двама приятели, които били осъдени за някакво престъпление на смърт. В желанието си да ги спаси от смърт, царят прибягнал до изпитанието "Божи съд". Той заповядал да опънат въже над реката – от единия бряг до другия, и ако осъдените минат по това въже, без да паднат във водата, ще бъдат помилвани. Първият от осъдените благополучно минал …

Живял някога един човек със знатен произход. В компанията на търговци той тръгнал по море в търсене на съкровища. Бил назубрил правилата за управление на кораби, излезли в открито море и на всички разказвал как Трябва да се прави това. Търговците с дълбоко доверие се вслушвали в думите му. Скоро след като излезли в открито море, се разболял кормчията и …

Веднъж в двора на Настрадин Ходжа влязъл бик и стъпкал всички цветя. Настрадин грабнал една сопа и подгонил бика, но не успял да го догони. След няколко дни той видял, че стопанинът на му го е впрегнал и върви по пътя. Ходжа започнал с всичка сила да налага бика със сопа. – Ходжа – развикал се стопанинът, – какво правиш? …

Веднъж раби Акива тръгнал на път, като взел със себе си магаре, петел и фенер. Надвечер той стигнал до едно село и помолил за подслон за през нощта, но тамошните жители го прогонили, при това с удари и ритници. Това грубо отношение не разколебало вярата му и като си казал: "Всичко, което Бог прави, е за добро", уморено се затътрил …

Хиляда години преди да стане широко известен на хората, Хидр ходел по земята, търсейки тези, които би могъл да учи. Когато намирал подходящи ученици, той им давал знание за истината и за различни полезни изкуства. Но колкото пъти въвеждал ново знание, толкова пъти то се изкривявало от неправилна употреба. Хората се интересували само от използването на способности и закони, а …

Настрадин Ходжа изгубил магарето си. Търси го той и възнася благодарност към Бога. Когато го попитали за какво благодари, той отговорил: "Благодаря на Бога, че не бях яхнал магарето. Иначе и аз щях да се загубя."

Веднъж на един писар много му се приискало злато. Сутринта рано той облякъл дрехите си, сложил си шапката и отишъл на пазара. Отишъл направо при сарафа, грабнал златото и хукнал да бяга. Като го хванали, стражите го попитали: – Как можа да откраднеш чуждото злато? Та нали наоколо е пълно с народ? Когато го вземах, не забелязах никого, виждах само …

Имало едно време един цар и една царица. Те си нямали деца и толкова тъгували, че с думи не може да се опише. Годините минавали и те все повече губели надежда. Но една сутрин всичките камбани в царството зазвънели радостно, за да известят раждането на едно момиченце. Подобавало да направят хубаво кръщене. За кръстници на малката принцеса поканили всичките феи, …

Преди стотици години под синия купол на небето, в къщурката на края на гората, живели мъж и жена. Тяхното момченце по цял ден си играело с децата, тичало из гората. А вечер баща му го учел да чете и пише. Един ден майка му казала: — Вече е време да помагаш на баща си, сине. Днес няма какво да ядем. …

Имало едно време придворен рибар. Всеки ден ловял риба за царския дворец. Една сутрин дълго чакал край морето с въдицата, но никаква риба не приближавала. Така чакал цял ден. Надвечер тръгнал да си отива. Но чул глас от водата: — Не си отивай още. Ако ми обещаеш, че ще ми дадеш онова нещо, за което ще ти съобщи жена ти, …