Архиви на етикети: Народна приказка

Веднъж Настрадин Ходжа купил месо и го занесъл у дома. Жена му попитала: – Какво да сготвя от него? – Откъде да знам аз. Сготви, каквото става от него. Жената го прехвърлила от ръка в ръка, погледнала го и казала: – Месото е хубаво, от него може да се направи всичко. -Тогава направи всичко-отговорил Настрадин.

Настрадин Ходжа играел на карти с кучето си. Видял го негов познат и много се учудил – песът наистина играел. Той казал на Настрадин: "Имаш удивително мъдър, пес!" Настрадин отговорил: "Нищо подобно – той не е толкова мъдър, колкото изглежда. Когато има хубави карти, маха с опашка!"

Веднъж се случило така, че един човек дошъл при Буда, когато той умрял. За тридесет години Буда осем пъти преминавал през неговия град, а човекът нито веднъж не сколасал да се приближи до него. Все отлагал и отлагал, както правят всички, заради заетост – безсмислени занимания. Той имал неголям магазин и му се налагало да издържа малкото си семейство. Ту …

Когато Дзи Ци от Нинбо се разхождал из планината Шан, видял огромно дърво, което отдалеч изпъквало сред всички останали. Под разкошната му корона можели да се скрият цели хиляда карети. – Какво е това дърво? – възкликнал Дзи Ци. – По всяка вероятност то не е като другите. Той погледнал нагоре и видял, че клоните на това дърво са толкова …

Учителят се наклонил над водоема и попитал ученика: "Какво виждаш?" Онзи отговорил: "Виждам твоето ясно отражение." След това учителят казал: "Размъти с кутре повърхността, какво виждаш?" "Виждам изкривените ти черти." "Помисли, ако докосването на малкия пръст вече е променило чертите, то какви изкривявания настъпват при фините енергии при грубо докосване."

Настрадин Ходжа потропал веднъж в три часа сутринта на чужда врата. Той бил абсолютно пиян. Домакинът отворил прозореца, погледнал надолу и казал: "Настрадин, много пъти съм ти казвал, че това не е онази врата. Това не твоята врата. Иди си у дома и тропай там." Настрадин погледнал нагоре и казал: "Сигурен ли си? Може би ти гледаш от неправилния прозорец? …

Стара легенда разказва: "От далечен свят дошъл посланик, за да даде на хората равенство, братство и радост. Хората отдавна забравили песните и се умъртвили с ненавист. Посланикът гонел тъмнината и теснотията, поразявал заразата и възхвалявал радостен труд. Утихнала ненавистта и мечът на посланика останал на стената. Всички обаче били мълчаливи и не можели да запеят. Тогава посланикът събрал малките деца …

Веднъж една сутрин Настрадин Ходжа вървял по пазара много печален. Негов приятел го попитал: – Какво се е случило? Настрадин отговорил: – Не питай! Толкова съм опечален и угнетен, че ми се плаче. – Но какво е станало? – настоявал приятелят. – Никога не сме те виждали толкова печален! Винаги си имал много трудности, финансови и други, но не сме …

Веднъж по пътя вървяла тълпа от хора. Всеки носел на рамо своя кръст. На един човек му се струвало, че неговият кръст е най-тежкият. Той бил много хитър. Изостанал най-отзад, влязъл в гората и изпилил част от кръста. Доволен, че е надхитрил всички, догонил останалите и продължил нататък. Изведнъж на пътя се появила пропаст. Всички положили кръстовете си и преминали. …

Настрадин имал най-хубавата в страната ябълкова градина и всеки път, когато ябълките узрявали, съседските деца се промъквали в градината и ги откъсвали. Със същото постоянство Настрадин изтичвал от къщата, размахвайки пушка и проклинайки бягащите деца. Многогодишен свидетел на това безуспешно преследване, съсед на Настрадин, веднъж му казал: – Не те разбирам, Настрадин. Та ти си спокоен и великодушен човек, реколтата …