>

Архиви на етикети: Народна приказка

Въже за простиране

При Настрадин дошъл съседът му и го помолил да му услужи с въже да простиране. – Извинявай, но аз суша на него брашно – казал Настрадин. – Как е възможно да се суши брашно на въже? – попитал съседът. -Това не е толкова трудно, колкото си мислиш, особено ако не искаш да го даваш на някого.

Прочетете повече »

Женски мухи

Веднъж Настрадин Ходжа трепел мухи и казал на жена си: „Убих две женски мухи и две мъжки.“ Жената се учудила и попитала: „Как разбра кои от тях са женски, а кои – мъжки?“ Той отговорил: „Две от тях бяха кацнали на огледалото.“

Прочетете повече »

Звездата на героя

Живяло ужасно чудовище, което ядяло хора. Веднъж чудовището преследвало вече набелязаната жертва. Човекът, спасявайки се, се гмурнал в едно езеро, чудовището скочило след него. В търсене на спасение плувецът скочил на гърба на чудовището и здраво се хванал за стърчащия му гребен. Чудовището не можело да падне по гръб, защото коремът му не бил защитен. То се устремило в бесен …

Прочетете повече »

Бялата сърна

Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник.Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка:– Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, забелязала как …

Прочетете повече »

Черната мида

Някога отдавна, много отдавна на морския бряг живяла една старица. Имала си тя малка колибка – толкова стара, че едва се крепяла да не падне. Старата жена си нямала ни деца, ни близки – нямало на кого да се порадва, нямало кой да й помага. За да не умре от глад, тя събирала дребни рибки, изхвърлени на морския бряг, и …

Прочетете повече »

Храбрият Азмун

Смелият пред нищо се не спира. Смелият минава през огън и вода — и става още по-силен. За смелия и храбрия хората дълго си спомнят. За смелия и храбрия бащата разправя приказки на своя син. Това се случило отдавна. По онова време нивхите още правели каменни крайници на стрелите и ловели риба с дървени куки. Тогава амурския лиман наричали Малко …

Прочетете повече »

Мисли по вятъра

Разказвачът от племето микмак вдигна ръка за тишина и започна своя разказ за момчето, което преди много години било спасено от смърт с помощта на мислите. Мислите имат голяма сила, обясни разказвачът, трябва да се вярва в тях, в тяхната сила, иначе магията на мисълта няма да ви помогне. Живяла бедна вдовица край морето, на брега, където днес се намира …

Прочетете повече »

Пътеката на веселият вълшебник

Тлинкитът разказва, че когато светът бил още млад, Бобърът и Таралежът били приятели. Таралежът пазел своя приятел от мечки и не губел търпение, когато се случело Бобърът да му изиграе някой номер. Бодливкото не бил особено умен и много от животните му се присмивали, но все пак гледали в такива моменти да стоят настрана от бързата му силна опашка. Един …

Прочетете повече »

Жена на прилива и отлива

Индианците от племето хайда разказват, че Жената на прилива и отлива на Големия пролив винаги била отрупана с работа. Едно от задълженията й било да следи за приливите и отливите на Северозападния бряг. Лягала по гръб и вдигала крака или ги спускала. Когато краката й били горе, водата прииждала и се увивалаа около скалите далече навътре по брега. А когато …

Прочетете повече »

Василиса Прекрасна

Много, много отдавна в едно царство живели в малката си къщичка един дядо, една баба и дъщеричката им Василиска. Живели си те добре, честито, но голяма беда ги сполетяла. Разболяла се милата им майчица. Усетила тя, че смъртта й е близка. Извикала тя Василиска и й дала една малка кукличка. – Чуй какво ще ти кажа, дъще – й рекла …

Прочетете повече »
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com