Живял някога един владетел, който убивал закупчиците на краденото, а крадците пускал на свобода. Всички се жалвали, че това е несправедливо. Тогава владетелят събрал народа на площада, докарал там плъхове и сложил пред тях храна. Плъховете вземали храната и я отнасяли в дупките си. На следващия ден владетелят отново събрал народа на площада, довел плъховете, сложил храна пред тях, а …
Прочетете повече »Архиви на етикети: Народна приказка
Купувачът и продавачът
Дервишът Салах Юнус веднъж разказвал, че е присъствал, когато на един, който обичал да спори и се канел да стане учен, било позволено да говори пред учителя си Бурханудин необмислени и непочувствани неща.Бурханудин нищо не отговорил. Когато човекът си отишъл, учителят казал на Юнус:– Няма да го видим повече, тъй като той остана с Впечатлението, че не съм способен да …
Прочетете повече »Мащабите на света
Веднъж попитали Настрадин Ходжа: „Слушай, ти поне малко си учен човек, разреши нашето недоумение. Кажи колко е голям светът. Колко аршина има в него?“ В това време покрай тях минавала траурна процесия. Ходжа, сочейки ковчега, казал: „Ето този, който лежи в ковчега, ще ти отговори най-добре. Попитай него: той току-що го е измерил.“
Прочетете повече »Механично сърце
Веднъж ученикът на Конфуций Дзи Гун срещнал старец градинар. Последният в това време работел в своята градина: вадел вода от кладенеца за поливане и я носел в гърне. Дзи Гун посъветвал градинаря да използва водна помпа, а той му отговорил: – Знам от своя учител, че този, който използва механизми, ще прави всичко механично. А този, който действа механично, ще …
Прочетете повече »Момчето и короната
Поданиците на една държава избрали нов крал и го короновали според своите правила. Направили те на краля нова корона и искали да я украсят със скъпоценни камъни, но нямало човек, владеещ това изкуство до съвършенство – всички майстори се боели да се захванат с това, да не би да развалят короната. Накрая се намерил занаятчия, който казал, че се наема …
Прочетете повече »На магарето вярваш, а на мен не
Веднъж един съсед помолил Настрадин Ходжа да му даде магарето си. "Нямам" – отговорил Настрадин. А в това време магарето заревало. Тогава съседът отбелязал: "Ефенди, ти казваш, че нямаш магаре, а ето, чуваш ли, реве магаре." Ходжа поклатил глава и казал: "Господи Боже мой, чуден човек си ти. Ти вярваш на едно магаре, а на мен, доживелия до побеляла брада, …
Прочетете повече »Най-справедливото наказание
Веднъж Настрадин Ходжа бил назначен за съдия. При него с жалба дотърчала родната му дъщеря: -Днес, докато нямаше никой вкъщи – през плач разказала тя, – дойде братовчед ми. Като видя че съм сама, ме целуна. Какво да правя сега? Ходжа помислил малко и отговорил: – Във всички книги, които съм чел, откак станах съдия, пише, че най-строгото и най-справедливото …
Прочетете повече »Негово превъзходителство
Поради ред обстоятелства Настрадин Ходжа се оказал веднъж в залата за аудиенции на владетеля на Персия. Шахиншахът бил обкръжен от своята користна аристокрация, от управителите на провинциите, от придворни и храненици от всякакъв вид. Всеки се стараел да излезе напред, за да го назначат за предводител на мисията, която скоро трябвало да замине за Индия. Владетелят вече започвал да губи …
Прочетете повече »Нима
Майстор на дзен се славел сред съседите си с пребедния си живот. Недалеко от него живеело красиво момиче, чиито родители държали бакалия. Изведнъж родителите установили, че дъщеря им е бременна. Те много се разсърдили. Дъщерята не желаела да назове виновника, но се уморила от разпитите и накрая назовала името на Майстора на дзен. Кипнали от ярост, родителите се отправили при …
Прочетете повече »Обвивката на душете на древните хора
Цар Хуан Гун четял книга в двореца си, а на входа му майсторът колар Бян правел колело. Като оставил настрана чука и длетото, майсторът влязъл в залата и попитал: – Осмелявам се да полюбопитствам какво чете господарят. -Думите на мъдреците-отговорил Хуан Гун. – А тези мъдреци живи ли са? – попитал майсторът. – Не, умрели са отдавна. – Значи това, …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ