www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Веднъж шахът тръгнал на лов. При градските врати срещнал човек и мимоходом му хвърлил един поглед.В този ден шахът се върнал от лов с празни ръце и заповядал на везира си да намери и да доведе в двореца този човек, когото срещнал сутринта на път за лов. Когато го намерили и го довели, шахът заповядал да му отсекат главата. Човекът започнал да умолява шаха да му обясни защо иска да му отреже главата.Шахът казал: „Защото ти си човек, който носи нещастие. Срещнах те тази сутрин, и през целия ден не ми вървеше ловът.“Човекът възкликнал: „Ти си срещнал мен и си се върнал с празни ръце от лов, а аз след срещата с теб губя своя сладък живот. Кой от нас двамата носи повече нещастие?“

Веднъж всички жизнени сили се събрали и започнали да спорят за това, коя от тях е по-добра.
-Аз съм по-добра! Аз съм по-добра! – казвала всяка. После отишли при баща си Праджапати и казали:
– Почтени, коя от нас е по-добра?
Той им отговорил:
-Тази от вас, след чието оттегляне тялото ще се окаже в най-лошо състояние.
Тогава Речта си отишла. След едногодишно отсъствие тя се върнала и казала:
– Как успяхте да преживеете без мен?
Те отговорили:
– Както живеят немите – не говорещи, но дишащи въздух, виждащи с очи, чуващи със слуха и мислещи с разума – така живяхме.
И Речта влязла в тялото.
Тогава си отишло Зрението. Върнало се след година и казало:
– Как успяхте да преживеете без мен?
Те отговорили:
– Както живеят слепите – не виждащи, но дишащи
въздух, говорещи с език, чуващи със слуха и мислещи с Разума – така живяхме.
И Зрението влязло в тялото.
Тогава си отишъл Слухът. Върнал се след година и казал:
– Как успяхте да преживеете без мен?
Те отговорили:
– Както живеят глухите – не чуващи, но дишащи въздух, говорещи с език, виждащи с очи и мислещи с разума -така живяхме.
И Слухът влязъл в тялото.
Тогава си отишъл Разумът. Върнал се след година и казал:
– Как успяхте да преживеете без мен?
Те отговорили:
-Както живеят децата-лишени от разум, но дишащи въздух, говорещи с език, виждащи с очи и чуващи с уши – така живяхме.
И Разумът влязъл в тялото.
След него Диханието решило да си тръгне. И подобно на превъзходен кон, който отскубва колчето, за което са завързани краката му, то изскубнало от тялото дру¬гите жизнени сили. Те се събрали около него и казали:
– Почтени, бъди наш господар. Ти си най-добрият сред нас. Не си отивай.

Живял някога един земеделец, който се придържал към философията за единство. Той вече бил постигнал някаква реализация, т.е. непосредствено усещане на висшите идеи. Но живеел, подобно на всички други земеделци, със семейството си, имал и дете. И той, и жена му необикновено силно обичали сина си, защото бил единственото им дете. Земеделецът бил високо духовно развит човек, уважаван и обичан от всички в селото.
Веднъж, докато работел на полето, към него се приближил човек и му донесъл вест, че синът му се е разболял тежко. Земеделецът се прибрал, извикал лекари, взел всички възможни мерки, но не могъл да спаси живота на детето и то починало. Всички в дома му били обзети от мъка, но умният земеделец имал вид, все едно нищо не се е случило. Той утешавал другите с думите: "Какво можеш да спечелиш, като оплакваш дете?"
На следващия ден той, както обикновено, отишъл на полето. Като се прибрал у дома, заварил жена си и другите членове на семейството да плачат и да ридаят от мъка. Жена му го упрекнала: "Колко си безсърдечен – не си пролял нито сълза за детето си." Земеделецът спокойно й отвърнал: "Снощи сънувах удивителен сън. Сънувах че съм крал, че имам осем прекрасни деца и че се наслаждавам на всички блага и удоволствия на живота.
Внезапно се събудих и сънят си отиде. И сега съм силно смутен – трябва ли да оплаквам тези осем деца или това единственото?"
Земеделецът бил мъдър и чувствал, че будното състояние е също толкова нереално, както и съня, и че единствената постоянна реалност, това е Духът, Атман (душа)

По пътя към царството Чу на излизане от гората Конфуций видял Гърбавия, който ловял цикади толкова ловко, все едно ги събирал по земята.
– Нима си толкова изкусен? Или имаш Път? – попитал Конфуций.
– Има Път – отговорил Гърбавият. – В петата-шестата луна, когато настъпва времето за лов на цикади, аз слягам топчета на края на своята пръчка. Ако успея да сложа едно върху друго две топчета, значи няма да изпусна много цикади. Ако ми се удаде да сложа три топчета – ще изпусна една от десет, а ако успея да удържа
пет топчета, тогава ще хвана всичките без затруднения.
Аз стоя като стар пън, а ръцете си държа като сухи ни. И в целия огромен свят, сред цялото множество неща, мен ме занимават само крилатите цикади. Аз не гледам настрана и не бих заменил крилцата на цика-дите за всичките богатства на света. Мога ли да достигна желаното?
Конфуций се обърнал към учениците и казал: – Когато помислите са събрани в едно, духът е безметежно спокоен.

Веднъж Настрадин Ходжа казал на жена си:
– Иди и донеси малко сирене. То укрепва стомаха и възбужда апетита.
– Ние нямаме сирене у дома – отговорила жената.
– Много добре, сиренето разстройва стомаха и отпуска венците – казал Ходжа.
Жената учудена попитала:
– Кое от тези двете противоположни твърдения е правилно?
– Ако у дома има сирене – тогава първото, ако няма – второто – отговорил Настрадин Ходжа.

Веднъж при раби от Коцка дошъл негов ученик, за да разкаже за мъките си.
– В Ружина, където учех преди – казал ученикът, всичко беше ясно и просто. Учех се и знаех, че се уча.
Молех се и знаех, че се моля. Тук, в Коцка, всичко се смеси, обърка се. Страдам от това, раби. Объркан съм. Моля ви, помогнете ми, така че да мога спокойно да се уча и да се моля, както преди. Помогнете ми да се избавя от страданията.
Раби го погледнал в очите, пълни със сълзи, и казал:
-А може би твоите сълзи и страдания са по-необходими на Бога, отколкото спокойната молитва и учене?

Веднъж търговците тръгнали по работа. Случило се така, че по пътя една камила издъхнала. Сред товара, който носела тази камила, имало много скъпоценности, превъзходни килими от най-тънката вълна и разни други вещи.
Веднага след като камилата издъхнала, й одрали кожата. Главният търговец заминал, като оставил двама помощници, на които казал: "Грижете се добре за камилската кожа, да не се намокри и да не изгние."
Известно време след като той заминал, завалял дъжд. Двамата в глупостта си покрили камилската кожа със скъпите килими и всички килими изгнили. А нима може камилската кожа да се сравнява по цена с килима?

При Настрадин Ходжа дошъл един селянин и казал: -Твоят бик прободе моята крава, полага ли ми се нещо за това?
– Не – веднага казал Настрадин, – защото бикът не може да отговаря за своите действия.
– Извинявай – казал хитрият селянин, – аз всичко обърках. Исках да кажа, че моят бик прободе твоята крава но всъщност то е едно и също.
– Не – казал Настрадин, – мисля, че е по-добре да прегледам още веднъж кодекса, може би ще намеря нещо подходящо.

Вечерта настана. Христос седеше на прага. Минал книжовник и попитал: "Защо седиш на входа?" Христос отговорил: "Защото аз съм праг към духа. Ако искаш да минеш, премини през мен."
Нов книжовник попитал: "Истина ли е, че синът на Давид седи на кучешко място?"
Христос отговорил: "Истина е, позориш Давид, моя баща."
Станало тъмно и третият книжовник попитал: "Защо седиш, сигурно се боиш от своя дом?"
Христос отговорил: "Чакам нощната тъма да ме освободи от твоето лице. Истина е, тъма в тъма иди си!"
След това станал и казал на планината Мориа, където стоял храмът: "Моят дядо създаде каменен храм, но седи под шатра от ленено платно."
Книжовникът казал: "Безумец, Соломон се почита жив." И потънали в незнание.
След това от дома излезе Мария и като видя Христос, каза: "Раздели, Учителю, нашата вечеря."
Христос отговорил: "Дар на сърцето сияе в тъмнината."

На смъртния си одър един дзенучител повикал най-близкия си ученик и извадил изпод възглавницата една книга. На всеки било интересно какво представлява тази книга, тъй като той никога и на никого не позволявал да погледне вътре. Понякога учениците нощем над-ничали през ключалката и виждали как той я четял.
Учителя никога не оставял стаята си незатворена и никога не позволявал да влизат в нея без него. Така че никой не бил виждал какво съдържа книгата.
И ето че той извикал най-близкия си ученик и казал:
– Пази тази книга. В нея е всичко, на което съм ви Учил. Пази я така, както видя да я пазя аз. Тя ми беше дадена от моя учител. Сега аз я предавам на теб. Тази книга е наследство.
Ученикът взел книгата и я хвърлил в огъня. Всички останали не могли да повярват на това. Били Ужасени. Но учителят сложил ръка на главата на ученика и го благословил. Той казал: "Ти разбра. Ако беше съхранил книгата, ти не би бил мой ученик. Всъщност в та-зи книга нямаше нищо. Тя беше празна. Ти я изхвърли. Добре. Ти си разбрал моето учение. Никой не бива да следва никого. Всеки трябва да върви надълбоко в собствената си душа."