www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Живял някога един сидха, който много се гордеел със своите магически сили. Веднъж към него се прибли¬жил Господ във вид на свят човек и казал:
-Уважаеми господине, чух, че притежаваш удивителни способности.
Сидха го приел ласкаво и му предложил да седне. В този момент наблизо минал слон. Светият човек попитал:
– Господине, ако пожелаеш, би ли могъл да убиеш този слон?
Сидха отговорил:
-Да, възможно е.
И като взел шепа прах, той произнесъл мантра и хвърлил праха по слона. Животното изревало, паднало на земята и в агония издъхнало. Виждайки това, светият човек възкликнал:
– Каква удивителна сила притежаваш! Ти уби такова огромно животно за миг. Трябва да си в състояние и да го върнеш към живот. Сидха отговорил:
– Да, това също е възможно.
Той отново взел шепа прах, произнесъл мантра и я хвърлил по слона, и той се съживил. При вида на ставащото светият човек бил поразен и отново възкликнал:
– Твоите сили са удивителни! Но ми позволи да ти задам един въпрос. Ти уби слона и му върна живота. Какво спечели от това? Усети ли Бога?
Като казал това, светецът изчезнал.

Веднъж Настрадин Ходжа се скарал с един човек и го завели при владетеля. Оказало се, че няколко дни по-рано били водили Настрадин при него по някакво друго дело.
Владетелят, като видял Настрадин, казал:
– Как не те е срам, Ходжа! Вече за втори път идваш тук – Че какво от тоВа? – попитал Настрадин.
– Как какво? Нима не знаеш, че честният човек не идва тук?
– Слушай – възразил Настрадин, – аз идвам едва за втори път, а ти през цялото време висиш тук.

Без да допуска мисъл за чин или заплата, Боли Си хранел биволите и те наддавали. Затова, като забравил, че той просто е презрян роб, царят на Ци Мугун му поверил управлението на царството.

Живял някога един човек със знатен произход. В компанията на търговци той тръгнал по море в търсене на съкровища. Бил назубрил правилата за управление на кораби, излезли в открито море и на всички разказвал как Трябва да се прави това. Търговците с дълбоко доверие се вслушвали в думите му.
Скоро след като излезли в открито море, се разболял кормчията и бързо починал. Тогава "знаещият правилата" заел мястото му. Когато попаднали във водовъртеж, той обявил на всички какво трябва да се прави, за да се движат напред.
Но корабчето започнало да се върти намясто и не можело да продължи към мястото, където били съкровищата. Всички търговци на него потънали.

Казали на Настрадин Ходжа: "Жена ти си е изгубила разсъдъка." Ходжа се замислил. "За какво мислиш?" – попитали го. "Жена ми по рождение няма разсъдък. Какво е могла да загуби? Ето за какво мисля" – отговорил Настрадин.

Мишката излязла от дупката си и видяла, че са й приготвили капан, а в капана – парченце месо. Тя си помислила: "Ето, приготвили са ми капан, за да се хвана в него. Добре е, че съм толкова умна и ще успея да направя така, че да не попадна в капана. Та аз отлично знам: ако докосна с муцунка това желязо, мишият капан веднага ще се затвори и ще загина. Така че ще се пазя и за нищо на света няма да докосвам капана. Но не е необходимо да се боя прекалено. Не е опасно да помиришеш месото отдалеч."
И тя започнала да души. Напълнила ноздрите си с въздух и още, и още, приближила се малко повече, за да помирише по-добре. Повъртяла се около мишия капан, подушила, приближила се още – и накрая докоснала капана, хванала се и загинала.

Няколко души видели жаба на пътя и я хванали. Те не знаели що за животно е това и докато размишлявали, опитвайки се да познаят, се приближил Настрадин Ходжа.
– Не знаеш ли – попитали те, като му показали жабата, – какво е това?
– Знам – отговорил Ходжа, – това е животно, чиито баща и майка са били също като него.

Ученикът казал на Лао Дзъ: "Учителю, аз достигнах." "Ако казваш, че си достигнал – отговорил Лао Дзъ, -ти със сигурност още не си достигнал."
Ученикът изчакал още няколко месеца и веднъж казал: "Вие бяхте прав, Учителю. Сега То дойде."
Лао Дзъ го погледнал с най-голямо съчувствие и любов, и го погалил по главата: "Сега всичко е наред, кажи какво стана. Сега с удоволствие ще те изслушам. Какво се случи?"
Ученикът казал: "До деня, когато вие произнесохте: "Ако казваш, че си достигнал, ти със сигурност не си достигнал", аз, полагайки усилия, се стараех, правех всичко, което мога. В деня, когато вие казахте: "Ако казваш, че си достигнал, ти със сигурност не си достигнал", мен ме озари. Как азът може да дойде? Азът е бариера, азът трябва да направи път. Дао дойде – казал той.-То дойде едва тогава, когато мен вече ме нямаше."
"Разкажи на останалите ситуацията, в която се случи това" – помолил Лао Дзъ. И ученикът отговорил: "Мога само да кажа, че не бях добър, не бях и лош, не бях грешник, не бях и светец, не бях нито този, нито онзи, не бях когото и да било, когато То дойде. Аз бях единствено пасивност, най-дълбоката пасивност, само врата, отверстие. Аз даже не зовях: та нали зовът би вървял в едно с подписа ми. Аз напълно забравих за Него, аз просто седях и даже не се стремях, не се хвърлях, не горях. Мен ме нямаше – и внезапно То ме преизпълни."

В една гора живеел мъдрец, който имал много ученици. Той ги учел на следната истина: "Бог живее във всички вещи и знаейки това, вие трябва да се покланяте на колене пред всичко, което видите."
Веднъж един от учениците му отишъл в гората за дърва. По пътя видял носещ се насреща му побеснял слон. Човекът, който яздел слона, извикал: "Махни се от пътя, бързо се махни от пътя! Слонът побесня!" Но ученикът, вместо да се махне, си спомнил уроците на учителя си и започнал да разсъждава: "В слона живее Бог, също както и в мен. Богът не може да нанесе каквато и да е вреда на Бога. Защо да бягам?"
Мислейки по този начин, той останал на мястото си и приветствал слона, когато той се приближил. Ездачът продължавал да вика: "Махни се от пътя!", но ученикът не помръднал. Бесният слон го хванал, вдигнал го във въздуха и с всичка сила го хвърлил на земята. Ученикът там и останал да лежи, целият в кръв и в безсъзнание. Мъдрецът, като чул за нещастния случай, дошъл с другите си ученици, за да отнесе пострадалия у дома. Когато след известно време ученикът дошъл на себе си, той разказал какво му се е случило. Мъдрецът му отговорил: "Приятелю мой, истина е, че Бог се проявява във всичко, но ако той беше в слона, той е бил също и в ездача. Кажи ми защо не обърна внимание на предупрежденията му?"

Един юноша дошъл при Настрадин Ходжа и го попитал колко време ще му трябва, за да стане суфи. Настрадин го повел със себе си в селото.
Преди да ти отговоря на въпроса, искам да дойдеш с мен. Трябва да посетя един учител по музика, за да се науча да свиря на лютня.
Като стигнали при учителя, Настрадин се осведомил за заплащането. Онзи казал:
– За първия месец – три сребърни монети, после – по една сребърна монета на месец.
– Отлично, ще намина след месец! – извикал Настрадин.