Стига вече зима! Стига вече мраз! Искаме да има топли дни за нас! Слънцето да светне на студа напук! Искаме най-сетне пролет да е тук! Да огрее скоро родния ни кът! И цветя, и хора пак да разцъфтят! Птици да запеят! Марта да е пак! Време е за нея да получим знак. В бяло и червено той е оцветен. С …
Прочетете повече »
По прозореца ни светъл стара круша чука с клони. А във клоните се гони ято пъргави врабчета. Братчето ми със очички мига и във мен се гуши: – Како, гледай! Вместо круши, са узрели птички!
Прочетете повече »
На нослето ми снежинка бяла падна.Сигурно е на джудже целувка хладна. Но целувки още кацаха и ето –до пързалката замръзна ми нослето.Мен червеното носле не ме тревожи.Жал ми е за малките снежинки божи,дето ме дариха с нежността си тихаи от тази чиста нежност се стопиха.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2657″]
Прочетете повече »
Силен дъжд валя и ето – гьол до гьол по тротоара.Джапа в локвите детето, а пък баба му се кара.Но детето продължава и успокоява баба: „Щом ги има тук, тогава значи в тях да джапам трябва.Инак кой ще си играе да ги слага по земята?Смисълът им във това е – да зарадват нас, децата”.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2649″]
Прочетете повече »
С хляб и сиренце в ръкаспрях до близката река.Там усетих страшен глад и излапах цял комат. А накрая за десерт слушах жабешки концерт.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2648″]
Прочетете повече »
Изгубил съм с и всичките боички – остана ми едничка жълта само.Как да рисувам зайчета и птички?Тях жълти ли да ги направя, мамо?А мама ме погали по главата и каза: „По-добро рисувай лято – с огромно жълто слънце на небето, с безкрайно жълто жито на полето…Щом чух това, ми стана тъй горещо, че сетих се за друго жълто нещо: от …
Прочетете повече »
Угасна лятото, отмина. Мъгла над нивите се стеле.Край село – във една градина, белее неприбрано зеле.Ала със заби да не тракат, ако дочакат люта зима, от зелките върху си всяка по двайсет топли ризи има.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2636″]
Прочетете повече »
Мойта люлка се люлее чак до небесата горе. Ако се засиля с нея, на Венера ще съм скоро. Ама после от Венера има ли назад пътека? Страх ме хваща. И треперя. И се люшкам по-полека.
Прочетете повече »
С ъбирам в гората листо след листо – така да броя се научих до сто ! Но лист подир лист продължава да пада и скоро ще знам да броя до хиляда ! А щом оголее последният клон, ще знам да броя до цял милион ! [jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2632″]
Прочетете повече »
С бабината лятна шапка стара, с дядовия шлифер парцалив татко ми от летви издокара цял човек – направо като жив.Сред лехите той стои забучен в слънчев пек и под проливен дъжд – пилците да гони вместо куче и подир крадци да вика “Дръж!”.Да, но уж е правен за плашило, а от него никой няма страх.На врабците се усмихва мило, кани ги …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ