Имало едно време едно момиченце, което всяка вечер, тъкмо когато идвало време да си ляга, ставало съвсем мъничко. — Мамо — казвало то, — аз съм мравка. И майка му разбирала, че е време да го сложи да спи. Като изгрявало слънцето, момиченцето се събуждало, но още било мъничко, цялото се събирало навъзглавницата и дори оставало свободно място. — Ставай …
Прочетете повече »
В началото земята била цялата сбъркана. Да се направи по-обитаема коствало много усилия. Нямало мостове, за да се минава по тях над реките. Нямало пътеки, за да се изкачва човек по планините. Искаш да седнеш? И сянка от пейки нямало. Умираш за сън? Не съществувало такова нещо като легло. За да не си убодеш краката — нито обуща, нито ботуши. Ако …
Прочетете повече »
Веднъж в Чезенатико, на брега на морето, пристигнала една въртележка. Имала всичко на всичко шест коня и шест червени джипа, малко овехтели за децата с по-модерни вкусове. Човечето, което я въртяло, бутайки я с ръце, било дребно, мьршаво, мургаво и имало лице на човек, който яде веднъж на три дена. Изобщо не била кой знае каква въртележка, нo на децата …
Прочетете повече »
Имаше едно време една война, една голяма и страшна война, в която умираха много войници от едната и от другата страна. Ние стояхме отсам, нашите неприятели оттатък, стреляхме едни срещу други ден и нощ, но войната беше толкова дълга, че по едно време се свърши бронзът за топове, нямахме вече и желязо за щикове и така нататък. Нашият военачалник Свръхгенерал …
Прочетете повече »
Една сутрин тролейбус номер 75, който тръгва от квартала Монтеверде Векио за площада Фиуме, вместо да слезе към Трастевере, свил по хълма Яникул, ударил по старинния път Аурелия и след няколко минути препускал сред поляните вън от Рим като изтърван заек. Почти всички пътници по тоя час били чиновници и четели вестници, дори и тия, които не си били купили, …
Прочетете повече »
Една сутрин на Северния полюс белият мечок подуши във въздуха някаква необикновена миризма и обърна внимание на голямата мечка (малката бе негова дъщеря): — Дали не е дошла някаква експедиция? Всъщност невръстните мечета откриха теменужката. Беше една мъничка виолетова теменужка, която трепереше от студ, но продължаваше храбро да насища въздуха с аромат, защото това й беше работата. — Мамо! Татко! …
Прочетете повече »
Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна, където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били насадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата, внимавал да не се убоде, но …
Прочетете повече »
Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и попаднал в една страна с „не“ отпред. — Що за страна е тази? — попитал той един гражданин, който седял на чист въздух под едно дърво. Вместо да му отговори, гражданинът извадил от джоба си едно джобно ножче и го поставил отворено на дланта си. — Виждате ли това? — Това …
Прочетете повече »
Когато старата леля Ада станала много стара, отишла да живее в старопиталището, в една стаичка с три легла, където вече били настанени две бабички, стари като нея. Старата леля Ада си избрала веднага едно малко кресло прозореца и натрошила един сух бисквит на перваза. — Много добре, сега ще се завъдят мравки — казали злобно двете други бабички. Но вместо …
Прочетете повече »
На пазара в Гавирате се срещат едни такива хитреци, дето продават всичко: по-способни продавачи от тях не зная дали има някъде по света. Един петък дошло някакво човече, което продавало странни неща: Мон Блан, Индийския океан, Лунните морета и така сладко приказвало, че след час му останал за продан само град Стокхолм. Купил го един бръснар срещу подстригване с фрикция. …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ