www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Някога, много отдавна съществувал град, състоящ се от две паралелни улици. Веднъж някакъв дервиш преминавал от едната улица на другата и жителите на тази улица забелязали, че очите му са пълни със сълзи. „Някой е умрял на съседната улица!“ -извикал един от тях и веднага всички деца, които играели наблизо, подели Вика.

Има хора, които носят цял свят в себе си.

СЕМЕЙСТВО ДУБЪЛ, 1 ГЛАВА – Страшно бавно ядете – каза господин Дубъл, който от известно време вече барабанеше с пръсти по масата.– Аз не, татко – обади се Тиери.– Не, ти не, но майка ти и брат ти.

(гатанка) Красива зелена царицапочитана вред и прочута,накитена е с огърлица;блести с обици и бижута.На празника цялата стаяот нейния блясък сияе!Що е то? (ахле анделок) ЕЛХА В СТАЯТА Дъха елха зеленав стаята осветена.С накити пъстри накичена –за весел празник наричана.С дълги гирлянди облечена,ала… отсечена!Толкова стройна, красива!Жалко, че не е жива!!!

Имало едно време един богат цар. Той често се преобличал като дрипав просяк и тайно от везири и назири обикалял из градове и села, за да чуе какво говори за него народът. Веднъж царят срещнал в едно село толкова красива девойка, че който я видел, казвал: „Не ми трябва ни да ям, ни да пия, стига ми нея да гледам“.

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето: — Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите! — Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за сламчици.

В едно селище имало индуистки манастир. Неговите монаси всеки ден ходели с чашки за милостиня, събирайки за храна.

Един човек попитал учителя Ли Дзи: – Защо цениш празнотата? – Няма нищо ценно в пустотата – отговорил Ле Дзи и прдължил. – Раотата не е в названието. Няма нищо по-добро от покоя, няма нищо по-добро от празнотата. В покоя, в празнотата намираш своя дом, в стремежа си да вземеш губиш своя дом. Когато нещата тръгнат на зле, няма как …

Имало едно време един дядо, той имал трима сина. По-големите се занимавали със стопанството, били сръчни и гиздави, а най-малкият, Иван глупакът, бил ни туй, ни онуй, обичал да събира гъби в гората, а в къщи все на печката дремел.