Когато момиченцето е болно, трябва и куклите му да се разболяват, за да му правят компания, дядото ги преглежда, предписва им подходящи лекарства и им прави много инжекции с една химикалка. — Това дете е болно, докторе. — Яда видим. Е, да, струва ми се, че има тежък мърморит. — Опасно ли е? — Много. Дайте му да пие от …
Прочетете повече »
Мамо, отивам да се разходя. — Добре, Джовани, но внимавай, като пресичаш улицата. — Добре, мамо. Довиждане, мамо. — Винаги си разсеян. — Да, мамо. Довиждане, мамо. Джованино весело излиза и в началото много внимава. От време на време спира и се пипа. — Цял ли съм? Да — и сам се смее. Тъй е доволен, загдето внимава, че заподскачва …
Прочетете повече »
Цимшианският Вожд, който се съмнява, сторил нещо лошо. Скарал се с един стар мъдрец и в битката, която последвала, го убил. Започнала вражда, която докарала много неприятели на племето на Вожда, който се съмнява. Враговете от другата страна на река Стайкин били твърде многобройни, за да бъдат победени от малката войска на вожда. — Само с бягство ще се спасим …
Прочетете повече »
Веднъж един рибар от Чефалу, като изтеглял мрежата в лодката, почувствувал голяма тежест и повярвал, че е уловил кой знае какъв рядък лов. Но в мрежата намерил! Само една рибка, дълга колкото кутре, хванал я за опашката и се готвел ядосано да я хвърли обратно в морето, когато чул тънко гласче: — Ай, не ме стискай така силно! Рибарят се …
Прочетете повече »
Веднъж в Пиомбино заавалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно — то миришело на ягода. — Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да си пълнят джобовете. Но не успявали …
Прочетете повече »
Малкото бръмбарче Зум се прибра в чудна къщурка от стара кора. Пийна от менчето прясна вода, сгуши се в ъгъла и зарида: — Как ме обидиха, майчице, всички: белките, златките, двете лисички, дребните птичета, едрите птици, даже и слепите стари къртици. Как ме обиди кълвачът-ковачът, Гу раздавачът и Ежко шивачът, сойката Сийка и Горчо скорецът, водното конче, щурецът-свирецът… Вчера настигнах …
Прочетете повече »
Две животни тънконоги, две животни дългороги — антилопите добри, карали се до зори там, сред джунгли и пампаси, дето хитър хищник лази: „Кой е храбър, кой — страхлив?" Спорили със глас гръмлив. После крачка подир крачка, станала играчка — плачка… Взела първата да рита, втората — да бий с копита; остри шипове навели, запръхтели, налетели… Бу-ух и бу-ух!… Ами сега? …
Прочетете повече »
Всяка вечер младият рибар излизаше в морето и хвърляше мрежите си във водата. Когато вятърът духаше откъм сушата, той не хващаше нищо или хващаше съвсем малко, защото това бе остър вятър с черни крила и бурни вълни се издигаха насреща му. Но когато вятърът духаше към брега, рибата излизаше от дълбините, хващаше се в мрежите му и той я занасяше …
Прочетете повече »
Когато светът бил още млад, една голяма птица с многоцветни пера кацнали на океана пред индианско селце на Северозападния бряг. Младежите от племето направили опит да я застрелят. Подгонили я откъм брега и с лодките си. Но не я улучили, Един вожд на име Златен орел стоял на брега със своя роб Синя сойка. Вождът с тъга забелязал колко слаби …
Прочетете повече »
Слънцето ярко греело, когато една принцеса от племето хайда тръгнала да събира диви плодове. Вървяла сама, тъй като не се страхувала и не искала да броди по горските пътечки с бъбриви момичета, които със своя шум плашели горските птички и животинки. Отначало принцесата намерила няколко боровинки и тръгнала от храст на храст, докато срещнала един черен мечок. Той не бил …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ