Listen to this article

ПРИКАЗКИ

Островитяните

В една далечна страна някога живяло идеално общество. Членовете на това общество не познавали страховете, които ни мъчат днес. Те не познавали и неопрелеността и неустойчивостта. Отличавали се с целеустременост и разполагали с по-разнообразни средства за себеизразяване. Въпреки че не им били познати стресът и напрежението, които се смятат за твърде съществени за прогреса на човечеството, животът им бил по-богат. Можем …

Прочетете повече »

Оздравяване

Веднъж Настрадин Ходжа лежал болен. Няколко приятели дошли да го видят и останали доста дълго. Когато търпението на болния се изчерпало, той изпратил посетителите с думите: – Всевишният изпрати на болния изцеление. Ставайте и си вървете.

Прочетете повече »

Подчинение

Беседите на дзенучителя Банкей привличали не само дзенучениците, но и хора от различни школи и рангове. Той никога не цитирал сутри и не се увличал по схоластични разсъждения. Думите му идвали от сърцето му право в сърцата на слушателите. Голямата аудитория на Банкей предизвикала недоволството на свещеника от школата Ничирен, тъй като последователите й го напускали, за да слушат дзен. …

Прочетете повече »

Познание за първичното

В далечни времена в Япония ползвали фенери от бамбук с хартия и свещ вътре. Веднъж на един слепец, след като бил на гости на приятел, му предложили такъв фенер, за да се прибере с него Вкъщи. – На мен не ми трябва фенер – казал слепият, – светлината и тъмнината за мен са еднакви. – Знам, че на теб не ти …

Прочетете повече »

Принцесата и раби Йешуа

Раби Йешуа бен Хананя бил човек с рядко срещана образованост, но за съжаление и рядко грозен. Децата дори се плашели от него. Начетеността, умът и мъдростта му спечелили уважението на самия император Траян. Когато за пореден път бил поканен в двора на императора, една от принцесите започнала да се надсмива на безобразната му външност. – Такъв блестящ ум в такъв …

Прочетете повече »

Пръстът на съдба

Великият японски предводител Нобунага веднъж решил да атакува враг, който десетократно го превъзхождал в броя на Войниците. Той знаел, че ще победи, но войниците му не били убедени в това. По пътя се спрял в шинтоистки храм и казал: „Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако падне тура – ние ще победим, ако падне ези – ще изгубим битката.“ …

Прочетете повече »

Равновесието на света

Попитали Настрадин Ходжа: "Защо, когато настъпи утро, един човек отива на една страна, а друг – на друга?" "Ако всички тръгнат в една посока – разяснил Ходжа, – би се нарушило равновесието в света и светът ще се преобърне."

Прочетете повече »

С какво съм по-добър от другите

Дзян У попитал Суншу Гордия: – Какво правите със сърцето си? Вие три пъти бяхте съветник на царя на Чу, но не се надувахте; три пъти бяхте отстранен от този пост, но не се опечалихте. Отначало се опасявах за вас, но сега виждам, че лицето ви е весело. С какво съм по-добър от другите? – отговорил Суншу Гордият. Когато ми …

Прочетете повече »

Синапеното зърно

Царството небесно е подобно на синапено зърно, което човек е взел и е посял на своето поле. Макар да е най-малкото от всички семена, когато порасне, става по-голямо от всички житни растения и дърво, така че долитат птици небесни и се скриват в клоните му.

Прочетете повече »

Смъртта на Лао Дзъ

Когато Лао Дзъ умрял, се явил Цин И да го оплаква. Три пъти надал вопъл и излязъл. – Нима вие не бяхте приятел на нашия учител? – попитал един ученик. – Бях – отговорил Цин И. – И толкова малко плакахте? – Да. Отначало си мислех, че там са неговите ученици, но сега разбрах, че не са. Когато влязох да …

Прочетете повече »