Като свършили всички войни, войникът Винченцо Ди Джакомо се върнал в къщи с парцалива униформа, силна кашлица и военно одеяло. Кашлицата и одеялото били всичко, което спечелил за дългите години война. — Сега ще си почина — казал той на домашните си. Но кашлицата не му позволявала да си почива и скоро го замъкнала в гроба. На жена му и …
Прочетете повече »ПРИКАЗКИ
Как Гарванът хванал есетра
Щом Гарванът научил за прекрасната риба есетра, той поискал да я хване, за да я размножи в необятните реки на своята земя. Тогава един дух му казал, че Бобърът пази много грижливо всичката есетра. Гарванът опитал с няколко хитри номера да накара Бобъра да се раздели с неколцина есетри, но нищо не успял да постигне. Тогава, като приложил цялата си …
Прочетете повече »Огърлицата на гмуреца
Жрецът седял натъжен с лице, обърнато към ярките лъчи на с добедното слънце и не случайно. Искрящо синьо небе обгръщало ухаещата гора. Било времето на Луната на цветните листа. Широколистните дървета тук-там били шарнати с алено, медно, оранжевочервено и светлокафяво. Трепетливите листенца на боровете зата блестели като лъснато злато, отразяващо меката, златитиста светлина на слънцето, а черните конуси на хвойната …
Прочетете повече »Войната на камбаните
Имаше едно време една война, една голяма и страшна война, в която умираха много войници от едната и от другата страна. Ние стояхме отсам, нашите неприятели оттатък, стреляхме едни срещу други ден и нощ, но войната беше толкова дълга, че по едно време се свърши бронзът за топове, нямахме вече и желязо за щикове и така нататък. Нашият военачалник Свръхгенерал …
Прочетете повече »Кълвачът и бетонният стълб
Когато провисна гората от сняг, кълвачът се спусна надолу, премина над водениците и се залепи на големия орех. Селото беше потънало в зимна тишина. Кълвачът познаваше всички дървета и стълбове в тая местност, но сега той за пръв път съгледа нови дървета. Бели, прави и без клони. Каква красота! И си помисли: „Щом така бързо са израснали, ще крият под …
Прочетете повече »Синя приказка
Повя южнякът. Две цветни семенца разбраха, че няма защо да се чака, и пуснаха тънки стебла. Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини. Второто цвете погледна слънцето и реши да си сложи голяма златна корона. После важно застана сред тихата поляна: — Всичко хубаво е златно! — рече то. — Златно е житното зрънце, златно е ясното …
Прочетете повече »Славеят и розата
Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози – възкликна младият студент, – но в цялата ми градина няма нито една червена роза! Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди. – Нито една червена роза в цялата ми градина! – възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със …
Прочетете повече »Обущарят и джуджетата
Един обущар обеднял не по своя вина толкова много, че най-сетне не му останало нищо друго освен малко кожа, колкото за едни обувки. Скроил той вечерта обувките, които смятал да почне на заранта, и понеже имал чиста съвест, легнал си спокойно и заспал. На заранта, като рекъл да седне на работа, видял обущата съвсем готови на масата. Той се учудил …
Прочетете повече »Умореният вълк
Един ден, когато веколцина мъже от Вълчия клан на тлинкитите били на риболов далече от брега, видели тъмна сянка да се движи бавно във водата на известно разстояние от тях. Без да чакат, загребали нататък и намерили един вълк, който плувал тъй бавно, че едва се движел във водата. Очите му били почти затворени и нещастното животно едвам държало глава …
Прочетете повече »Конче-вихрогонче
Имало едно време един дядо, той имал трима сина. По-големите се занимавали със стопанството, били сръчни и гиздави, а най-малкият, Иван глупакът, бил ни туй, ни онуй, обичал да събира гъби в гората, а в къщи все на печката дремел. Дошло му време на дядото да умира, събрал той синовете си и им заръчал: – Като умра, три нощи подред …
Прочетете повече »