Пример

Някога, много отдавна, живял дервиш, чиято репутация благодарение на духовното му израстване нараствала от година на година. Веднъж той решил да се ожени. За удивление на всички, които го познавали, си избрал жената с най-отвратителния характер в окръга.
Някакъв странстващ баба, който го посетил скоро след сватбата, не могъл да скрие любопитството си при вида на толкова безгрешен човек, нерядко прекъсван и критикуван от толкова глупава жена. Той помолил стопанина да обясни причината. Дервишът казал: "Братко, когато проникнете зад бариерата на очевидното, много неща ще ви станат ясни. Работата е там, че думите на жена ми не ми позволяват да стана твърде властен. Без нея моето положение на мъдрец можеше да ми завърти главата. Освен това винаги има шанс тя да успее да види, сравнявайки поведението си с моето, че може да смири грубостта си и да осигури своето небесно блаженство."
"Подражаването на мъдрия – това всъщност е практика" – помислил си баба. Той бил дълбоко трогнат от обяснението и щом се добрал до дома си, се оженил за жена с толкова лош характер, колкото успял да намери.
Тя му се карала в присъствието на неговите приятели, роднини и ученици. А спокойствието му само увеличавало нейното презрение и насмешка.
Не се минали и няколко месеца, жената на баба съвсем се побъркала: тя толкова свикнала да се заяжда с хората, без да предизвиква някаква реакция, че веднъж се нахвърлила на една още по-порочна жена, която я убила. Овдовелият баба отново заживял като скиталец и веднъж се оказал близо до дома на дервиша, на когото разказал историята си. Дервишът казал: "Ако вместо прибързано практикуване на полуразбран принцип ме бяхте разпитали, аз бих ви разказал как да осъществите вашия живот. Опитвайки се да направите добро на себе си, вие сте причинили зло на другите."